06.07.2026 - ЧЕРЕН БЪЗ - МИСТИКА И МИТОЛОГИЯ

"Ако душата ти те тегли на някъде, не се съпротивлявай!!! Тя единствена знае, какво ти е необходимо... "
Ерих Мария Ремарк

„Бъз изпълнил е градината!
Бъз – зелен, зелен, зелен.... -
по – зелен от мухъла във бъчвата!
Зелено е Началото на Лятото!
А синевата е до свършека на дните!
Бъзът по – зелен е от зеленото в очите ми.....”

Марина Цветаева – „Бъз”, 1931 г.

 Истинската ми история с черния бъз започна в последните дни на пролетта, на чардака на една селска къща, сред прекрасни хора и аромата на щедро разливания бъзов сироп с резен лимон и бучка лед. Денят беше почти летен, с ясно синьо небе и нарисувани пухкави бели облаци по него. На фона на зелените хълмове, на обраслите с трева поля и на жълтите ниви с червените покриви на къщите - всичко изглеждаше толкова красиво и сюрреалистично... Наоколо имаше нацъфтял бъзак. В дерето на река Ахелой се извисяваха красивите корони на дървесния бъз, обсипани с гъсти бели съцветия. Вървяхме по пътеки, отрупани с белите цветове на лайкучката, а оградите на селските дворове бяха обвити в пъстроцветни розови храсти.... Вече знаех, че следващото растение, което ме приканва да го проуча е черният бъз.....

Всичко започна толкова слънчево и красиво... Идея си нямах в какъв свят на светлините и сенките, на черното и бялото, на мистериозното и демоничното щеше да ме потопи това растение с нежни, снежнобели съцветия, с лъскави черни плодчета и отровни стъбла и клони...... Непретенциозно растение, което можеш да срещнеш по запустелите пътища и дворове, из храсталаци и гори, в деретата на реките, на терени с влажна почва и частична сянка, най - често на надморска височична до 1500 метра. Непретенциозно, но...... вълнуващо дълбоко съзнанието и въображението на човека от най – дълбока древност, та чак до наши дни.... Растение, което по необичаен начин извиква наяве или тъмните сенки, или светлината в човешките индивиди, докоснали се до неговата магична вътрешна същност.....

БЪЗЪТ НЕ Е ПРОСТО РАСТЕНИЕ. ТОЙ Е ЕДНО ОТ НАЙ – МИСТИЧНИТЕ РАСТЕНИЯ! НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ ПО КОЛИЧЕСТВОТО НА СУЕВЕРИЯТА И ЛЕГЕНДИТЕ ОКОЛО НЕГО.....
 
Потапям се в неговата древна история, за да разбера дуалната му природа....

Бъзът е едно от най - разпознаваемите растения на Балканите и Европа. Лечебните му свойства са известни още от 2000 г. пр.н.е. Семената му са открити в неолитни жилища. Данни за бъза са открити в трудовете на Теофаст – Бащата на ботаниката, Хипократ – Бащата на медицината и Плиний Старий – Бащата на естествената история. За него Хипократ казва, че е „цяла аптека” и може да замени всички други лекарства. Освен това още от дълбока древност съедобните части на растението – плодчета и съцветия - се използват за приготвянето на ароматни напитки, вина, дори шампанско, за сладка. От плодчетата на черния и червения бъз извличат черен и червен цвят. Но клоните и стъблата на растението се оказват токсични, отровни.... И зад всичко това стои живият опит на човека.... Може би това е причината, която разделя поверията за бъза на черна и бяла магия и оформя мнението, че той стои на границата на световете на живите и мъртвите.....
 
Древната история на това растение ме отведе при Друидите – Дървесните хора, които са го считали за свещено. Запознавайки се с връзката между Друидите и черния бъз, започвам да осъзнавам как точно се изгражда връзката между човека и Природата и колко много е изгубил човекът, отдалечавайки се от нейната Божествена Същност.... Древните Мъдреци - Друидите или „Знаещите чрез Дъба” са владеели Езика на Природата. За тях Дъбът е Мъдро същество с Висша Енергия – Символ на Древното, който има Древна възраст, Опит, Древен Разум и Съзнание. Древните са общували с Древното - Дъба като съзнание със съзнание и са извлекли от него всичките си познания за Вселената .... Ето част от философията на Друидите, която научих чрез черния бъз и която е безценна за всеки, решил да възстанови връзката Природа – човек: „От стария Деруен – Дъба ние извличаме Невидима сила за своето развитие и укрепване. Този, който иска да се учи, може да се учи от всичко. Щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи. На всеки човек се дават и изпращат Тънки знаци – Послания, Уроци - и вие трябва да ги разтълкувате..... Разбирането на знаците е придобиване на Ново знамение, а това означава Ново проникване в Мъдростта.... Всички грешки трябва да се превърнат в Знания и Проникновения. От всичко трябва да трупаме Мъдрост. Светът е прекрасно място, защото Великият Дух е Промислил за всичко.....”
Из „Тайните на Друидите” – ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

В подкрепа на тази древна философия идва един съвсем съвременен опит, отново с черния бъз, споделен от Лечителя Петър Димков в една от неговите книги. За него бъзът е „най – силната българска билка”. Ето какво споделя той: ” Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се пресягаше да захапе змията.... Надмощие имаше змията. Тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Но невестулката бързо се шмугна в храстите. Видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея... Минути след това отново се върна и се вкопчи в змията... И не я остави, докато не я прегриза и умъртви... Оттогава е и моят интерес към черния бъз... Това е едно чудно растение.... Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг. Няколко дни наред лакомо кълват зърната на черния бъз – само тях! – и се зареждат със сили, за да прелетят огромното разстояние....”

Това е „чудно растение” възкликва Лечителят Петър Димков! Това е „изумително растение” възкликвам аз, като виждам колко дълбоко черният бъз се е вкоренил в човешката история и по - точно с какви драстични промени на човешкото съзнание е свързан.....

Ерата на Великите Друиди постепенно залязва, заради гоненията и физическото им унищожение от Римската империя. Това се случва поради дълбоките различия между Друидите – Жреци, Пророци, Ясновидци, Обединители и Ръководители на келтските общества и римското духовенство, за което Друидите са реална заплаха. Това е така, защото римското духовенство се състои главно от учители и съдии, лишени от дълбоките познания на Друидите като Изначални Пазители на Земята и човечеството. Те обслужват единствено човешките закони. Във Франция всички ритуали и вярвания на Друидите са забранени със закон.

С навлизането на християнството през VIII – ми век от новата ера Друидите са нищожно малцинство от народа на Ирландия, останала незасегната от римското влияние. Те губят влиянието си като религиозни, съдебни и научни Лидери в келтското общество. Ролята им от Жреци и Ясновидци се свежда до магьосници и лечители, а свещените им ритуали и дълбоката им Почит към Природата са трансформирани и адаптирани в митове и легенди към европейската християнска традиция. Вече я няма Дълбоката връзка с Природата.... Такава трансформация се случва и с репутацията на черния бъз. За Друидите той е свещено дърво. Те са познавали лечебните и хранителни качества на плодовете и цветовете му, познавали са и магическата сила, скрита в клоните и стъблата му, знаели са как да я използват в магическите ритуали за благото на хората. С идването на християнството, обаче, бъзът изведнъж придобива зловеща репутация. В усилията си да лиши Друидите – Жреци от власт, църквата убеждава хората, че бъзовото дърво е свързано с отрицателни сили и духове от отвъдното. Стреми се да ги убеди да не се кланят на дървото. Забранява чупенето на клони, за да не бъде разгневен лошият дух, който обитава дървото и да не бъде предизвикан да отмъсти. Ако е необходимо рязането на клони, то става с искане на прошка и разрешение от духовете на бъза.

Неслучайно точно черният бъз е набеден за дървото, от което е бил направен тежкия кръст на Христос за Разпятието. Неслучайно преданията разказват, че Юда се е обесил точно на бъзовото дърво.... Дали това наистина се е случило при положение, че днешното бъзово дърво е просто дървовиден храст с мека сърцевина, който нито има тежка дървесина, нито клоните му са в състояние да удържат тежестта на човек.... Затова пък бъзът носи вече печата на „Дяволското дърво”, на „Дяволското око”, на „Дървото на съдбата”, на „Дървото на смъртта”, на „Дървото на скръбта”...... В Украйна и Полша има добре известна легенда, че Юда /Дяволът/ е обесен на бъз. Твърди се, че това е причината листата и плодовете му да излъчват воня на гниене, а дървото се счита за неподходящо за домашна употреба.

Съвременната магия и Уика /съвременно новоезическо религиозно движение и форма на модерно вещерство/ все още твърдят, че човек не трябва да реже, чупи или отсича бъз. Ако това се налага по необходимост, човек трябва да се обърне към неговия дух – нимфа, фея или дриада, да поиска прошка, да подготви духа за нахлуването, да го омилостиви с дарове от цветя и плодове и да му благодари. Вярвания, характерни за скандинавци, келти и британци. В келтската и скандинавската митология бъзът символизира Богинята на Смъртта и Подземния свят. Бъзът е също Символ на Мъдростта, на Прехода към Отвъдното и на Цикличността на Живота.

В Европа пък се счита, че никой не трябвало да живее в къща построена изцяло от бъзово дърво; не трябва да се прави детско креватче от бъзово дърво; не трябва да се пренощува под бъзово дърво; да се внасят или горят бъзови клони в дома. Счита се, че всички тези дейности са лоша поличба, че човекът ще бъде преследван от духа на дървото, че дори се привлича самият дявол. В действителност бъзът е храст с мека сърцевина, не може да се използва за строителен материал. Освен това листата, стеблата и кората му съдържат токсични вещества, които се отделят при изгарянето им.
В Германия бъзът е на голяма почит. Германците вярват в неговата лековита сила. Неслучайно бъзовият храст е наречен „аптека на германските селяни”. Германците вярват, че като четат заклинания под бъза, могат да се справят с различни болести. Заради меката сърцевина и плътната кора от дървесината на бъза се правят най – различни музикални инструменти, както и тръби, които винаги притежават особени магически свойства. В Германия съществува поверието, че всяка уважаваща себе си вещица, трябва да държи стръкче бъз в дома си. Маговете и магьосниците често избират това растение, за да си изработят магическа пръчица или защитна тояга.
В английската поредицата „Хари Потър”, например, най – мощната и най – желаната вълшебна пръчка е Бъзовата пръчка, която е притежание на самата Смърт. Джоан К. Роулинг – автор на поредицата, явно е добре запозната с фолклора на страната, в която живее. Изключително интересна и показателна е митологията на славяните по отношение на черния бъз. Южните славяни нямат отрицателно отношение към него. Западните славяни са повлияни от германската митология. Те вярват, че бъзът е обитаван от духове от Отвъдното, но му приписват цяла поредица от защитни и лечебни свойства. Украинците, обаче, изцяло го демонизират.

Според мистиката на западните славяни бъзът е лечебно дърво. Добре е да го имаш в двора си, точно под прозореца, но и да не му нанасяш никаква вреда. В случай, че се разболее дете, майката трябва да го постави под бъза, да се върне у дома и да свърши три домакински работи без прекъсване.

Словенците, както и германците вярват, че можеш да се обърнеш към бъза с молба за излекуване от всяка болест, стига да застанеш пред дървото и уважително да си свалиш шапката. Освен това западните славяни вярват, че там, където расте бъзов храст: не пада мълния; кравите са предпазени от вещици; под сянката на бъза може да се спи без да се страхуваш от змии и водни мухи; домът и добитъкът са предпазени от всяко зло, епидемии, пожари, бедствия и магии.

В западнославянската митология бъзът често се появява в традициите и песните като символ на моминската красота и чувственост, както и като символ на предстоящия брак. Например по Коледа девойките в Чехия и Словения използват бъза в ритуали за любовни и брачни магии. Вярвало се, че след тях, девойките можели да видят бъдещия си годеник в клоните на бъзовия храст.

Бъзът се използва и в магии, свързани със социалните отношения, като например спечелването на съдебни дела. В такива случаи задължително освен бъз трябва да се носи хляб и сол. Германските адвокати пък още през XIV-ти век носили със себе си в съда пръчици от бъз.

Българите свързват бъза с водата. Те смятат, че там където расте бъз, могат да се копаят кладенци и използват бъза за провеждане на „водни ритуали”.
Банатските българи слагат бъз на прозорците и вратите , за да не влизат духове и самодиви в къщата.

За славяните днес бъзът най – често се асоциира със самата Природа, с лечението и с подкрепата на имунитета. Благодарение на лечебните свойства на неговите плодове, той се е превърнал в символ на здраве и жизненост. На езика на цветята бъзът предава Съчувствие и Грижа.

Основната област, в която бъзовият храст се демонизира, е Западна Украйна. Явно народопсихологията на украинците е доста по – различна от тази на западните и южните славяни. Връзката на бъза с демоничния принцип и последвалия негативен ореол на растението в Украйна се обяснява с някои легендарни драматични събития от свещената история, както и с някои природни черти на бъза.

Така например бъзът може да расте в гробища, запустели райони, което го е превърнало в символ на изоставяне и опустошение. За разлика от западните славяни, украинците вярват, че ако в двора ти израстне бъз, това означава, че къщата ти е в упадък или ще остане празна. Те вярват, че в корените на бъза, под бъза и в самото дърво живее демонично същество – дявол. Дори има поверие, че дяволът е посадил бъза и сега постоянно живее под него. Затова не трябва да се изкопава корена на бъзовия храст, за да не се предизвиква дяволът. Ако се наруши тази заповед, това може да доведе до смърт, нещастия, болести както за човека, така и за добитъка. При крайна необходимот за изкореняването на бъзовите храсти се викат сакати или душевно болни хора. Счита се, че там, откъдето е изкоренен бъз, повече нищо не може да расте. Забранява се правенето на детски играчки от бъзов храст, за да не се причинява главоболие на детето.

Образът на бъза в Украйна е тясно свързан със смъртта. Погребалните венци се изработват от бъз; за оразмеряване на ковчега се използва клонка от бъз; кочияшът на каруцата – катафалка използва клонка от бъз за камшик; с клонки от бъз покриват тялото на починалия; кръстът за гроба се прави от бъз и не трябва да се строи нищо там, където расте бъз.

Няма друго растение като черния бъз с толкова наситена с черно и бяло митология.
Това удивително растение може да се използва както за добри, така и за тъмни дела и черномагьосничество. Зависи от това с какви очи ще го погледнеш и с какви мисли ще го нахраниш – ясна препратка към човешкото съзнание. Бялата му страна носи Живот, тъмната – Смърт. През Пролетта бъзът цъфти буйно, красиво и в бяло, но плодовете му, макар и полезни, са горчиви, а листата, клоните и кората му излъчват горчив аромат и са отровни. Сложна е тази двойнствена природа на бъзовото дърво, затова във фолклора е олицетворявано като „Дървото на Живота и Смъртта”. От една страна защитава от зли сили, от друга – клоните му служат за изработка на най – мощните магьоснически пръчки и за летящите метли на вещиците....

Няма как тази толкова впечатляваща вътрешна природа на ЧЕРНИЯ БЪЗ да не вдъхнови чувствителното въображението на писатели и поети. Образът на бъзовия храст може да се срещне в приказките на Ханс Кристиян Андерсен; в произведенията на Ернст Теодор Амадеус Хофман, на Братя Грим, на Княз Владимир Фьодорович Одоевски; в произведенията на Александър Беляев, Михаил Лермонтов, Владимир Дал, Лев Толстой, Иван Тургенев и т.н.

Но този, който най – много е прославил бъза е ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН с едноименната си приказка „БЪЗОВАТА МАЙКА”. В нея вълшебницата живееща в цъфналия бъзов храст разказва на болно момченце, отпиващо ароматен бъзов чай, чудни истории. В немските приказки бъзът е Свещено дърво, а в храсталаците му живее Богиня Холда – Пазителката на Природата. В по – мрачните приказки на БРАТЯ ГРИМ бъзът е представен като нечисто дърво, свързано с предателството на Юда.

Друг автор, прославил магичните свойства на бъза, е ДЖОАН К. РОУЛИНГ и нейният седемтомник „ХАРИ ПОТЪР” - момчето отнело най – мощната магическа Бъзова пръчка от ръцете на Смъртта. В ДЕТСКИТЕ СТИХОВЕ на СЕСИЛИ МЕРИ БАРКЪР черният бъз оживява каго дом за феи и птици.....

В класическата и съвременната лирика черният бъз е свързан с Прехода – от пролетните бели цветове, ухаещи на чистота, до тъмните, почти черни плодове на есента....

Когато си толкова двойнствен като черният бъз, със сигурност трябва да внимаваш с преходите. Трябва да имаш силна ИНТУИЦИЯ, постоянна БУДНОСТ, натрупана МЪДРОСТ, както и способността да РАЗЛИЧАВАШ. От друга страна чрез защитните, лечебните и хранителните качества на черния бъз СЪЗДАТЕЛЯТ е проявил такова СЪЧУВСТВИЕ, СЪСТРАДАТЕЛНОСТ и ГРИЖА към нас.

В традиционната БИЛКОВА АСТРОЛОГИЯ ЧЕРНИЯТ БЪЗ е свързан с *ПЛАНЕТАТА – САТУРН – Символ на Граници, Структура, Мъдрост и Време. *ЗОДИЯТА – КОЗИРОГ – връзка със Земята, Мъдростта и Кармата. Той символизира Защита, Цикъл на Прераждане и Дълголетие. *ЕЛЕМЕНТ – Земя *СИМВОЛИКА – В келтската, скандинавската, датската, немската митология черният бъз е Свещено дърво, Пазител от зли сили, Символ на Богинята Майка. *КРИСТАЛИ: - ОНИКС – Заземяване, Концентрация, Защита; - ХЕМАТИТ – Защита, Воля, Връзка със Земната енергия; - ЧЕРЕН ТУРМАЛИН – Мощен щит срещу негативни влияния и стрес; - ОБСИДИАН – Изчиства емоционални блокажи. Подпомага духовното израстване.

Благодаря на Черния Бъз! Това беше истинско преживяване – неочаквано, изненадващо, даже разтърсващо. Преминах с него през толкова епохи – и мрачни, и светли. Търсих обяснения на толкова въпроси.... Преминах през собствените си пластове... БОГ наистина е създал един много мъдър свят. Която и нишка да дръпнеш, ще потънеш до изцеляващи Дълбини.....

И пак ще се върна на Друидите: „Според Друидите Дървото е Ключ към нашия вътрешен Път. Друидите са Изначални Пазители на Земята и човечеството. Днес човечеството много се нуждае от тях. Земята е свещено тяло на Живота на Дърветата, а Дърветата са Същества на Живота, Същества на Тайната... Днес Свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци... Дърветата боледуват.... Това означава, че и хората ще боледуват! Растенията умират, водите се замърсяват.... Умират много зверове, риби и птици... Кръговратът е болен и заедно с него умира и човекът.....

Липсват Друидите! Липсват тези, които да отворят очите на хората.... Липсва равновесието....

Земята е нашият Древен Дракон – Майка Хранител и Пазител. Неразбирането е погибел.... Спасението е в ПРОБУЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЗАЩОТО ТО НЯМА ПЪТ!” – ЕЛЕАЗАР ХАРАШ ДРУИД – това е МЪДРЕЦЪТ, КОЙТО Е СКРИТ ДЪЛБОКО В НЕДРАТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, В КОРЕНИТЕ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, „ЗАЩОТО ХОРАТА СА СЪЩО ДЪБОВЕ – МЪДРЕЦИ” – казва ЕЛЕАЗАР ХАРАШ. Всъщност това е основното и най – същественото, което научих чрез ЧЕРНИЯ БЪЗ. Пожелавам си да се събудят Друидите в нас..... Вижте по-малко