СТРАНДЖА, ПЛАНИНАТА НА ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ
/проф. Александър Фол/

САЛМИДЕС, АСТИКЕ,  ХЕМИМОНТ, ПРИОРИЯ - планината на древните траки
"Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - тракийски благослов

ПЪТУВАНЕ с "ВИДЕЛЕЙ" - 24. - 25.03.2018 -
лектор Георги Мелихранов

СТРАНДЖА Е:

• първият български парк, работещ както за опазването на природата, така и за устойчиво местно развитие;
  
• най-обширната защитена територия в страната и Югоизточна Европа
  
• Природният парк опазва над 1% от България;
  
• каменното царство на траките; гробницата на египетско-тракийската принцеса Бастет - майката на човечеството;
  
• музей на открито с разнообразието и уникалността на флората и фауната си;
  
• съкровищница на българския бит и обичаи - кукерство; нестинарство; фестивал на Зелениката; Национален тракийски събор - Петрова нива; надпяване "Странджа пее" - с. Граматиково и много други.

ПАРАКЛИС  "Св.Иван Рилски", месност "Марино Селище", землището на с. Бяла вода

 

ИСТОРИЯ
Димитър Кърпичев от гр. Бургас има съновидение, че на това свято място трябва да бъде построен параклис. Д-р Петър Бодуров от гр. Бургас отива при леля Ванга за съвет.
Тя потвърждава съня на Димитър Кърпичев. Мястото действително е заредено с особена енергия, която за кратко време зарежда посетителите с жизнена сила. От леля Ванга е информацията, че в месността "Марино селище", с. Бяла вода, Странджа -  по време на цар Петър са били избити 66-70 хиляди богомили, докарани тук от цял свят. Между тях били и 7 водачи от вътрешния кръг на посветените съвършени. Те били смятани за посредници между небето и земята. Леля Ванга казала: "Там има 7 големи дървета. Между тези дървета ще направите параклис, - и начертава карта - но няма да пипате дърветата!" - така заръчала. Според нея 7-те дървета символизират водачите от вътрешния кръг. "Тези големи дървета, които са там, са като застинали богомили. Те са живи!". А за параклиса твърди, че там ще бъде направен най-големия балнеосанаториум в света. "И в дейтвителност  излезе вода - казва д-р Бодуров - Когато отидохме на мястото за първи път, преди да започне строителството, излезе вода, като от кладенец с много интересен сивкаво-белезникав цвят. В началото изворът беше до параклиса." След като направили опит да експлоатират водоизточника, той се преместил от другата страна на шосето и в момента все още е там. Водата е лековита. Възрастните хора от с. Бяла разказват, че на това място преди е имало 3 изворчета. С водата им лекували очебол, екземи, рани, също както в Голямобуковския манастир. Затова не са допускали едрия добитък наоколо.
Месността е пропита с кръв, но не и с викове на страдания.  Богомилите осъзнато са давали живота си, защото жертвата е най-висша форма на еволюция, за да просперира Христовия дух. Богомилите утвърждават християнския принцип в света. Дошли са да го въведат и утвърдят, а сега Бялото Братство го проявява като учение.
Най-интересното е, че олтарът на този параклис не сочи на изток, а на юг . Имало е проблеми с църквата, докато дойдат да го осветят. Но леля Ванга е била категорична "Ще дойдат, няма къде да отидат." Действително параклисът е осветен от свещеник от Царево. Знаменателното е, че това е единственият християнски храм в света, чийто олтар сочи на юг. Такова е било желанието на леля Ванга. Мотивите остават неизвестни засега.
Параклисът е посветен на св. Петка - закрилницата на богомилите, но за да няма трудности при освещаването му, е бил именуван на св. Иван Рилски. Всъщност св. Иван Рилски е бил син на Боян Мага - основоположникът на богомилството. По този начин тайно е била запазена връзката с богомилите. Въпреки всичко местните отбелязват празника на параклиса на деня на св. Петка, като на специално отредено място принасят курбани.
Параклисът редовно се поддържа. При посещение се извършва специален ритуал с молитви, след който параклиса се обикаля три пъти, после всяко от 7-те дървета се прегръща.
Георги Изворски и други ясновидци твърдят, че над храма има енергийна сфера. Много хора са се излекували. Други са чували камбанен звън, бумтене под земята.

с. ГРАМАТИКОВО



ПРОИЗХОД НА ИМЕТО
Според легендата с. Граматиково е основано през 1347 г. от заточеници монаси /калугери/ от манастира "Св. Богородица", намиращ се в местността Котвината, известен като "Синаитово манастир" /по името на създателя му Григорий Синаит, основоположник на исихазма - постигане на Бога чрез усилена молитва и вглъбяване/. В същата година манастирът е разрушен от турците. Част от останалите живи монаси и граматици /високо образовани хора/ се укриват при един овчар, обитаващ мястото, на което днес е основано селото. От граматиците идва и името на селото - Граматик." 
Граматиково е най-голямото село на територията на природен парк "Странджа". Околността е богата на рудни находища, некрополи, могили, стар римски път и антични тракийски селища. Преди е имало доста добре развити минодобивна промишленост; горско-, ловно-, дивечодобивно-стопанство; техникум по лесовъдство и минно дело. Запазена е традицията на граматиците. От това село са излезли много професори и учени хора.
С пари от европейските фондове е изградена

МУЗЕЙНА КОЛЕКЦИЯ "ГОРСКА СБИРКА"

посветена на природата и лесовъдството в Странджа". Сбирката притежава голям макет на природен резерват "Странджа"; образци от почвите, дървесината и растителността в този район; макет, възпроизвеждащ пещера от Странджа, табло с интерактивна карта на района. Лектор е бай Георги - бивш кмет на селото - много ерудиран и сладкодумен разказвач, със сърце изпълнено с изключителна любов към този край. Лекцията е придружена с кратък, много добре направен филм, за красотата на Странджа през  всичките 4-ри сезона. 
Странджа е единствената планина, която не е била заледена по време на ледниковия период на земята. По тази причина тук е запазено изключително голямо разнообразие от животински и растителни видове, някои от които се срещат само в тази планина. Природен парк  "Странджа" е с най-много резервати и природозащитени зони.

РЕЗЕРВАТИ - 5
- ВИТАНОВО /в близост до турската граница/;
- УЗУНБУДЖАК / ЛОПУШНА - изцяло зад огражденията стурската граница/ - най-старите дъбово-букови гории вечнозелен подле от странджанска зеленика
- СРЕДОКА - по долното течение на р. Мечи дол, вековна букова гора; редки защитени растителни видове;
- ТИСОВИЦА -трудно достъпен район в областта на р. Тисовица - археологическа и историческа стойност - останки от ддревнотракийската епоха;
- СИЛКОСИЯ - между с. Кости и с. Българи

ЗАЩИТЕНИ МЕСНОСТИ - 14
- КРИВИНЗОР; МОРЯНЕ - около р. Велека
- БАТАКА - около с. Батак
- ПАРОРИЯ - между селата Калово и Заберново. Парория е старото име на Странджа. Областта Парория е известна и като Парорийската Пустиня - слабо населена местност с много параклиси и духовни обители. В нея Боян Мага след Магнаурската и Египетската духовни школи получава най-важното си духовно посвещение, за да положи  основите на Богомилството.
- ВЕЛЕКА - околор. Велека. Извира от Турция, но в по-голямата си част е в България;
- БОСНА - около с. Младежко; 
- РУДЕНОВО - около с. Сливарово - най-малкото село в Странджа. В момента обитавано от 2-ма души;
 - ДОКУЗАК - около р. Докузак;
- ПЕТРОВА НИВА - околор. Велека;
- МАРИНА РЕКА - или "класна стая на открито". Посетителите на, организираните в тази местност, природо-научни семинари само в рамките  на 30 мин.  се запознават с всички видове от колхидската терциерна флора.
- ПИРЕН- около с. Кости. Там расте вечнозеленият реликтен храст пирен, който се среща единствено в Странджа.;
- КЪЛКАТА - по р. Велека;
- УСТИЕТО НА РЕКА ВЕЛЕКА - през нея минава големия миграционен път ViaPontica;
- СИЛИСТАР - между Синеморец и Резово;

ИНДИ ПАСХА



ЛЕГЕНДА

Твърди се, че ИндиПасха е започнало да действа като култово място отпреди повече от 2000 години. Съществува мнение, че името на обррочището означава "след Пасха" или дори "анти Пасха" - "срещу Великден". Празникът на това място е на 5-тия ден след Великден. Счита се, че точно тогава водата на извора, извиращ от скалата, е най-лековита.
Според устно предавана легенда от жителите на село Сливарово, забравеното аязмо е било открито от сляп вол. След дълга работа, стопаните му решили да му подарят живота и го пуснали на свобода. След време добичето се завърнало при тях, но било прогледнало. Стопаните му го впрегнали отново на работа, но то скоро загубило зрението си и било пуснато на свобода. Историята се повторила и волът отново се завърнал с възстановено зрение. Тогава стопанинът решил да го проследи, за да види коя е причината за оздравяването му. Така открил аязмото. От тогава тръгва вярването за "живата вода", която цери много болести и най-вече лекува очите.
Преди да се стигне до светилището, се преминава през река, с чиято вода посетителите се измиват, за да се пречистят от греховната човешка природа и едва тогава в чистота  подхождат към оброчището. Който посещава това място носи дреха, която закрепя на лианите или по камъните. Поверието гласи, че дрехата не трябва да се докосва нито до земята, нито до водата, за да остане болестта в ничие пространство. Четат се молитви в прослава на майка Гея и в почит на духовете, охраняващи това мяст, както и лични молитви за здраве. Хората се измиват, пият и си наливат в шишета от лечебната вода.  А самото аязмо е на такова прикътано, тайнствено и труднодостъпно място, че само предизвиква хората да потънат в самовглъбяване при пълна тишина.