CONDOR :: ДУХЪТ Е ВЛОЖИЛ ТОЛКОВА МНОГО В БЪЛГАРИЯ! БЪДЕТЕ БЪЛГАРИ!!!!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.05.2017 13:26 - ДУХЪТ Е ВЛОЖИЛ ТОЛКОВА МНОГО В БЪЛГАРИЯ! БЪДЕТЕ БЪЛГАРИ!!!!

Автор: pandor Категория: Лични дневници

Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.05.2017 00:53

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ............
СЛОВОТО - ВЕЧНИЯТ ОГЪН!

ПРОЧЕТЕТЕ ТЕЗИ СТИХОВЕ! В ТЯХ Е КАЗАНА ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРИЯ И ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ КАТО БЪЛГАРИ. ПОКЛОН!

ВСИЧКО Е ВЛОЖЕНО В НАС. ГОСПОДИ, ДАЙ НИ СИЛА И ВОЛЯ ДА ГО ПРОЯВИМ!

И НА ВНИМАНИЕТО НА Г-Н ПУТИН......
НИКОЙ НЕ Е ВСЕСИЛЕН ПРЕД ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ!

1. "КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - оригинален текст
(български всеучилищен химн)

текст: Стоян Михайловски
музика: Любомир Пипков

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
в едно със другите славяни
кръстосай ДУХ със ОГНЕН МЕЧ!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

Бе и тъжовно робско време...
тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

2. АЗБУЧНА МОЛИТВА

Константин Преславски IX век

Аз се Богу моля с тия думи:
Боже, Светотворче, що създаде
виден свят и дивен свят невидим!
Господ-Дух, прати ми Ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното Слово -
ето в прави път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, Законът Твой е жив светилник.
И в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан
литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси.....
Но на мене, който моли помощ,
Отче, Сине и Пресвети Душе,
прося - Твойто мощно Слово дай ми!
Ръце вдигам да получа Мъдрост,
Сила - що обилно от небето
Ти даряваш на все твари живи.
Опази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме. Дай ми
херувимска сила шестокрила,
Царю над царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествувайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха.... Да направя
явно Твойто Слово за народа!
На Троицата Света - прослава!
Всяка възраст Ней хвала въздава!
И народът мой Отца, и Сина,
и Светия Дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.

Превод: Ем.п. Димитров

3. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди,
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

Ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий блясък ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 година

4. РОДНА РЕЧ

Иван Вазов

Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.

Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд, като камен
елмазен и жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен;

язик за песни и бран,
язик, сечиво благородно,
от твойта съм сладост пиян-
как лейш се, звучиш ти свободно!

Как твойта хармонья плени
слуха, о реч мощна, напета,
в песните на наште жени,
в крилатия стих на поета!
5. МОИТЕ ПЕСНИ

Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава,
годините без жал ще изметат
ще ги покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

В тях има зов за свобода, за правда,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народнен,
а той не мре, дор де сърца туптят
от скръб и радост в края ни свободен,
и мойте песни все ще се четат.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази -
там мойте песни все ще се четат.

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.