РАЗПЕТИ ПЕТЪК - ДЕН НА СЪД
Ивайло Атанасов
harta-bg.info/subektiv/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BA

През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда. За няколко часа Исус преминава няколко съдебни процедури. Първо, разпит в дома на Анна, тъста на тогавашния първосвещеник Каиафа; след това, изправяне пред Синедриона, оглавен от самия първосвещеник. Рано на следващата сутрин, Исус е заведен в преторията да отговаря пред римския управител на провинция Юдея, Пилат Понтийски. Пилат, разбирайки, че Исус е от Галилея, Го изпраща при Ирод, управителя на тази област, който също е в Ерусалим по това време. Ирод обаче се вълнува от други неща и след като не получава никакъв отговор от Исус, Го връща обратно при Пилат.

Антонио Чизери (1871): Пилат Понтийски представя Христос на народа: „Ето човекът“
Източник: Уикипедия

И ето че Исус е изправен за втори път пред Пилат. Евангелист Йоан предава разговора им по следния начин:

И така, Пилат пак влезе в преторията, повика Исус и Го попита:

— Ти Юдейският Цар ли си?

Исус отговори:

— От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мен?

— Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мен. Какво си направил?

— Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но царството Ми не е оттук.

Затова Пилат Му каза:

— Тогава Ти цар ли си?

— Ти казваш истината, защото Аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Пилат Му каза:

— Що е истина?

И като каза това, пак излезе при юдеите и им заяви:

— Аз не намирам никаква вина в Него. Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; желаете ли да ви пусна Юдейския Цар?

Тогава те пак закрещяха:

— Не Този, а Варава!

А Варава беше разбойник…

В този момент – когато Исус е изправен като подсъдим пред всички видове власти и пред очите на хората, и когато присъдата, която произнасят за него е „По-лош от разбойник и престъпник“ – в този момент си струва да си припомним нещо, което Исус казва още преди тези събития: „Ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.“1

Ние, читателите на разказите за тези събития оставаме изненадани от реакцията на народа. Как може хората, които са приветствали Исус като цар при влизането Му в града и които са били привлечени от поученията Му в храма през цялата седмица, в този момент яростно да Го осъждат като по-лош от престъпниците? Разбира се, това е обобщение. И преди е имало някои, които са се дразнели от Него, но са си траели, и сега има някои, които не са съгласни, но си траят. Като цяло обаче, общественото мнение се променя. Как да си обясним това?

Ние може да сме изненадани, но Исус не е изненадан. Поведението Му показва, че Той е напълно наясно какво се случва. Той преживява Своите тревоги в Гетсиманската градина, още преди ареста. Веднъж избрал да остане, Той знае накъде ще го отведе всичко това. Налице е нравствена война – война, за която самите участници в нея не си дават сметка. Доброто по светските стандарти не е добро за Божието царство и обратно. Правдата се равнява на престъпление и обратно, в зависимост от това кои закони, кои стандарти се прилагат. „Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога“ 2, а „човеците“ осъждат Божия Син като престъпник, когато имат властта да сторят това. Наистина, съществуват две царства, както казва Исус на Пилат. Границата е много тънка, често незабележима, но категорична. Тази сутрин на Разпети петък, границата изведнъж е изкарана наяве и сварва всички неподготвени. Не е граница, а цяла бездна. Всички са убедени, че правдата е една и те се придържат към нея, но се оказва, че всъщност следват някаква друга „правда“. Религиозните водачи, изобличени от Исус за своето лицемерие, не успяват да намерят нито едно сериозно обвинение към Него, подкрепено от Писанията, но въпреки това са решени да Го погубят. Имат ли морално оправдание за това? Да, разбира се, те са убедени, че постъпват правилно. Олицетворението на закона, Рим, се произнася: „Невинен“ и след това екзекутира Исус. Петър се кълне, че е готов да последва Исус дори на смърт, и няколко часа по-късно се отрича три пъти от Него публично. Съществуват сили, по-големи от нашето разбиране за справедливост, на които сме подчинени, без да си даваме сметка. Някаква друга правда е записана в сърцата ни, на която умът отстъпва. Признаците за тази война са пред очите на Ерусалим през цялото време, но сега изглежда е кулминацията и времето, в което всеки ще вземе страна. Това е времето, в което Исус остава сам… Границата е прокарана.

Човек, повлиян от днешната култура, прочитайки думите на Исус: „Моето царство не е от този свят“, най-вероятно би ги разбрал в някакви платонични категории. Свикнали сме да си представяме, че успоредно с „този свят“ съществува „някъде там“ един друг свят, където нещата, за разлика от нашата действителност, са съвършени. За Платон това е Светът на идеите, а за нас това е просто Светът на мечтите и на благопожеланията – там, където нещата са такива, каквито трябва да бъдат. Затова, като чуваме Исус да произнася тези думи, несъзнателно си го представяме като някой, който по погрешка е попаднал там, където не му е мястото и който поради тази причина понася последствията за това. „Изпреварил времето си“ е познатото клише за подобни случаи.

Ако всичко това беше вярно, нямаше да има Разпети петък – такъв, какъвто го виждаме. Исус не е изпреватил времето си. Той идва на точното време и на точното място. „При своите си дойде, но своите му не го приеха.“ 3 Ако Исус си беше сверил часовника и беше дошъл днес и тук, по-различно ли щеше да бъде? Не става въпрос за грешка, а за война. Едно царство навлиза реално в територията на друго. Те не са отделени в абстрактното пространство, а се сблъскват. Затова и според евангелист Матей, веднага след като Исус предупреждава учениците Си за реалността на изкушението да се отрекат от Него, Той продължава: „Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.“ 4 Става дума за едно и също нещо. Всеки, който следва Исус, неминуемо, рано или късно, където и да било по света и когато и да било в историята, ще усети този сблъсък. Исус продължава да говори на учениците Си:

„…и който не вземе кръста си и не върви след Мен, не е достоен за Мен. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.“ 5

Още преди Разпети петък, кръстът вече е стоял пред Него. И пред тях – ако изберат да Го последват. Кръстът е едновременно смърт и присъда – не просто смърт, а осъждане на смърт като престъпник. Исус ясно казва, че това е единственият път към Божието царство. Преминаването на границата между двете царства не става просто с проверка на документите. Това е преминаване от един живот към друг: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.“ Човек живее или единия живот, или другия. Не може и двата. Те не са в мир един с друг. Войната съществува и ще продължи до окончателната победа на едната страна.

Присъдата е произнесена. Исус е разпознат като цар, както гласи табелата, закована на кръста, на който е разпънат. „И към беззаконници беше причислен.“ Тези думи на пророк Исаия Исус отнася към Себе Си в нощта, преди всичко това да се случи 6.

На този етап учениците на Исус нямат реален избор. Те не познават друг живот освен този, който живеят. Нужно е да минат три дни.