"РАДОСТ"
песен, музика и текст - Беинса Дуно, изпълнява Симеон Симеонов - тенор
simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/18_Radost.mp3

РАДОСТ - ОКУЛТНО ЗНАЧЕНИЕ
www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/464-grigor

"Българският език е най-точният език, на който могат да се предават окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята" П.Дънов

Бог е Светлина и Словото на  Бога може  да  се  предаде чрез  един  светъл  език, език идващ пряко от  Първоизточника. Така перефразирах  думите на  Петър  Дънов. А след това случайно ми попадна информация за сричката "ра". Оказва се, че  това  е старославянска дума с окултно значение. Най-общо слънчева  светлина, но  също, божествена светлина, енергията на живота, живителната  сила, началото  на  всичко, божествения Аз или  Бог. Не  случайно главният  Бог  при египтяните е Ра - Богът  на  слънцето. Но това, на което се учудих е как не сме забелязали смисъла на тази дума, която употребяваме и сега. Например РАдост - доставяне на "ра". Доставяне на живот, на  божествена светлина. Или достигане до божественото. Сетих се за руската (старославянска) дума  РАдуга. Тук няма  нужда  от  превод. Означава светлинна дъга. Дъга, която се  получава от спектралното разлагане  на  слънчевата светлина.




МИСЛИ - БЕИНСА ДУНО


Радостта не е произведение на земята. Когато някой човек иска да живее в радостта, пращат го при ангелите. При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората. Постоянно трябва да живеете в радостта.


Запитват: от какво се явява голямата радост? От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се е въздържал, придохожда голямата радост. Това е състояние у всички хора. Радостта често спада към физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е радост на душата.

Единственото реално нещо, което определя човека, то е радостта. Само истината, животът, знанието, само любовта произвежда радост. Там, дето има любов, дето има мъдрост, дето има истина, там е радостта. Радостта, това е един резултат на великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си постоянно тъжен в душата си, трябва ти стремеж да намериш някого, когото да обичаш. Тогава радостта ще бъде един извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Ти без радостта не може да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Ти без радостта не може да имаш и щастлив дом. Всички в дома трябва да бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболеете, почнете да се радвате. Аз препоръчвам на болния човек, щом се разболее, да му купят едно тъпанче, едно барабанче. И нека на туй барабанче да тупа. Каквато болест и да го хване, нека тупа барабана и след една седмица ще види какъв е резултатът. Ти след като биеш на болестта една седмица, тя ще си отиде и ще каже: „Туй място не е за мене.“ Защото тя обича тихото, спокойното място. Тя не обича шум. Като почнеш да биеш, тя излиза.

Та казвам, най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. Няма по-силно средство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство. Предизвикай в себе си една възвишена и благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост.

Та казвам, мощното в света е тази радост във всяко отношение и за християни, и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да я придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да я придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Той трябва да бъде свободен. Той трябва да я освободи от всякакви външни заблуждения, той трябва да търси самата истина, която може да му даде една свобода, замах на неговите постъпки..."



Когато нещата във въс са неприятни, тоновете, които вземаш в живота не са верни. При страданието тоновете в живота не се вземат вярно. Човек в радостта мисли по-добре, отколкото в скръбта си. Но там има друга опасност: в радостите харчи повече, в скърбите мисли по-дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скърбите има придобивка, там е приятно. Радостта е приятна, но повече ще харчиш.

В природата законът е съвсем друг. В природата Бог иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите. Скръбта е изоставена работа от някого, недовършена работа. Колкото скръбта е по-голяма, това показва, че тази работа не е довършена. Свърши тази работа. Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек и тогава ще почувстваш радост. Или всяка работа, която се дава в природата, съдържа една радост. Всяка работа, която другите не са свършили и ти я сдвършиш, тя ще ти донесе радост. Всяка работа, която не се свърши, ще причини скръб.

Човек е посят на земята. Вие ходите по земята, имате допирни точки с нея. Вземате нещо, носе взема нещо и от вас. Да допуснем, че сте неразположени, имате някакъв смут. Туй неразположение на духа не е нищо друго, освен земните енергии, които са насъбрани във вас. С тях трябва да се справите. Има едно течение от центъра на слънцето към земята и друго - от центъра на земята към слънцето. За да се освободиш от това тежко състояние, ще застанеш на пътя на ония течения, които идат от слънцето. Те ще  минат през тебе и слънчевата енергия ще препрати насъбраните гъсти земни вещества към центъра на земята. Тогава ще ти олекне. Значи трябва да се свържеш със слънчевата енергия, за да се освободиш от тежестта на земята.

Щом някой се разсърди, веднага трябва да вложи енергията си в земята. Тази енергия принадлежи на земята и към нея трябва да се отправи. Ако не дадете тази енергия на земята, вие нищо няма да получите от невидимия свят. Ние се храним с енергия, която идва  от центъра на земята и с енергия, която идва от центъра на слънцето. Обмяната със земната енергия не става правилно. Всяко неразположение на духа се дължи на земната енергия. Понеже досега земята е била в тринадесетата сфера, още не е пречистена.

Хората трябва да бъдат в общение със земята, особено през месеците април, май, юни и юли, за да стане една обмяна. Тези нечистотии, онези бурени от вашия организъм трябва да слязат  долу в земята и пресни сили да се покачат във вашия организъм.

Всички наши отрицателни мисли и постъпки поглъщат много енергия. Те са като печките, в които не става пълно горене. А всичко, което е добре обмислено, гори добре, става пълно горене. Ние се стремим към пълното горене. Многото пушек показва, че мисълта е слаба.

Щастието е закон за разбиране на природата.

Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката душа, най-вътрешни състояния.

Всяко страдание показва, че не си изпълнил закона на велаката Божия Любов. Бог обича всички. Ако не признаеш това, ще страдаш. Щом го признаеш, ще се радваш. Радостта е признак, че Бог обича всички, а скръбта е признак, че ти не обичаш всички. Чрез своите възгледи човек сам си причинява страдания.

Щастието е закон, при който абсолютно не се позволява да ограничаваш някого. Ще оставиш всички живи същества свободни, всяко да се движи в своя си път. Или ни най-малкото - да не ограничаваш никого и да не му създаваш нов път. Щом започваш да му създаваш нови пътища, започват сегашните положения.

Скръбта и радостта са тясно свързани. Те не съществуват поотделно в природата. Това е правилното схващане за  радостта и скръбта.

Закон е: след всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието.

Ако искате да бъдете хора щастливи, да ви благослови Господ, да имате Неговото благоволение, вие трябва да изпълнявата Волята Божия и ще бъдете щастливи не за един ден, а през всичките дни на вашето съществувание. Трябва да бъдете щастливи - то е Божественото. А щастливият човек влиза в положението на нещастния, но нещастният не може да влезе в положението на щастливия; богатият  може да влезе в положението на  бедния, но бедният не може да влезе в положението на богатия.

Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в  радост. Скръбта и радостта вървят по един велик закон. Аз ви казвам, че в света има същества, които знаят само какво е радост - те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те не знаят причините за човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човек се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени.

Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак радостта. Това положение е най- естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата Воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат да бъдат радостни.

Истинската радост, обаче, е тази, при която човек забравя скръбта си. Следователно, ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е  донесла нищо ценно за вас.

Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път процесът на радостите може да е по-силен и да остави по-силен отпечатък.

Радостта това са клоните, скръбта - това са корените на една същина вътре. Животът без страдания и без радости не расте. Скръбта са корените на живота, листата са радостите на живота.

Сърцето се чисти и чрез радостта и с чрез страданието. Като се радваш, ще споделяш радостта си със свой ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието само  за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Страданието си ще даваш на Бога, а  радостта си - на своя ближен.

Когато имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното, само при голяма вътрешна скръб. Това е истинската скръб.

Не бягайте от мъчнотиите, но използвайте разумно енергията, която се развива във вас и кажете:" Ще работя върху себе си, ще вървя в съгласие с природата, за да стана истински човек."

Радостите са само последствия от страданията. Те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод - радостта.

Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданията - няма защо да се страхувате от страданията. Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх. Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешника, те са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват.

Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи.

Постиженията в света стават само в Божественото. Когато зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем.

Само чрез доброто и злото можем да разберем що е любовта. Страдащите хора са най-добрите работници, които  материал, тази красота, която е необходима за градеж.

Закон е: Страданието всякога се превръща в любов. Чрез страданието се префинва човешката душа и нервната система на човека. Той става по-годен да възприема фините вибрации на любовта и да издържа на тях.

Помнете закона: Бог, Който иска да ви обикне, най-първо ще ви подложи на едно пречистване, едно генерално пречистване чрез огън. И при това пречистване ние страдаме. И като те пречисти, Бог ще вложи най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи истината в тебе. Никога няма да вложи тази истина в едно същество омърсено.

Днес хората имат скръб. Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, зависи вашето щастие. Дето има Любов, има и Живот. Дето има Живот, има и Радост. Дом, в който царува Любовта, всички са радостни.

Казано е: „Скръбта им ще се превърне в Радост.”Любов, която не носи Радост и Светлина, не е истинска.Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат. Адът е място на безлюбието. Дето няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът. Дето са Любовта, Мъдростта и Истината, там е раят.

Може ли да не бъде тъжен домът, в който няма Любов. Когато дойде Любовта, ще кажеш: „Всички страдания, които могат да дойдат, ще ги нося с Радост.”

Когато имате Любовта, вие сте щастливи и имате сила да работите. Щом изгубите Любовта, отчайвате се. Когато майката изгуби детето си, когато братът изгуби сестра си, когато някой изгуби приятеля си, отчайва се.

 

Когато Любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед. Всичко ти е приятно, с Радост работиш. Когато обичаш, светът се отваря за тебе и ти го виждаш красив, какъвто не си го виждал. Ако не обичаш, светът е тъмен, непонятен за тебе.

Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога.

Смехът е благословение. Когато е много сериозен човек, той се втвърдява. Да се смееш, това е хубаво козметично средство.

 

Радвайте се на това, което става. Не скърбете за това, което не става. Всяко нещо, което става, е от Бога. Всяко нещо, което не става, е от хората.

 

Ако ти не се радваш и на най-малките работи, то твоят живот няма смисъл.

 

Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: Които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.

 

Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.

 

Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.

 

Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече.

 

Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си.

 

Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял.

 

Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.

 

Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят.

 

Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността. Неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея.

 

Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб.

 

Човешкият свят започва с радост, свършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, свършва с радост, а Божественият свят започва и свършва с радост.

 

В Божествения живот радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта.

 

Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.

 

След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта.

 

В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват.

 

Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта.

 

Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии. Ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии.

 

Някога при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.

 

Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление!

 

Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?

 

Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.

 

За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система.

 

Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки.

 

От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно.

 

Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост.

 

Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко.

 

Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва.

 

Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."

 

Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си!

 

Повече от 10 минути да не се плаче. Даже 5 минути, когато плачеш, достатъчно е. Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете.

 

Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира.

 

Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота.

 

Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си.

 

В тоя живот Бог иска да предаде някои Свои благословения по пътя на страданията, а други Свои благословения - по пътя на радостта. Даже най- големите добрини тук, на Земята, идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.

 

Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания, той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертваме, защото Той се самопожертва. Да бъдем подобни на Него!

 

И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава.

 

Христос проповядваше Любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания. Какво представят страданията? - Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано.

 

Пътят ни към Бога е път на страдания. Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания.

 

Най-красивата дреха на живота е страданието.

 

Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов.

 

Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.

 

Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.

 

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл.

 

Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме.

 

Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Йов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън.

 

Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява.

 

Страданието разкрива истината на човека. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил.

 

В страданията човек възприема, а в радостите - дава. Страданието разтоваря, а радостта - товари. В скръбта печелим, в радостта харчим.

 

Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него.

 

В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате, ще се ползвате.

 

Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега.

 

Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е подложен на изпитания.

 

Всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.

 

Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот.

 

Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкова по- големи са страданията му.

 

Колкото по-разумен е човек, толкова по-големи страдания има. Защо? Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някой казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота.

 

Докога ще идват страданията в живота ни? - Докато се усъвършенствате.

 

Природата и 5 пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път.

 

По-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.

 

Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе.

 

Ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат и добродетелите от тебе.

 

Предпочитайте голяма скръб с малка радост в нея пред голяма радост с малка скръб.

 

Когато дойде у вас скръбта, не я пъдете. - Защо? - Защото тя е дошла да ви лекува. А когато дойде радостта, не я задържайте повече, отколкото трябва. - Защо? - Защото радостта носи блага и се качва на гърба на човека.

 

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от теб. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.

 

И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях.

 

Като страдате и се радвате, ангели ви посещават.

 

И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто.

 

Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието.

 

Онзи, който е минал през голямата скръб, е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданието какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави светът. Може без страдания, ако имаш Любовта. Защо ти е Любовта? - За да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, чиито разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта.

 

От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. "Само чистите по сърце ще видят Бога." Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост.

 

При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек.

 

Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развитие на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: Като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че вие трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас". Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.

 

С много скърби се влиза в Царството Божие, а не с много радости.

 

Радостта ще те заведе при скръбта, а скръбта ще те заведе при радостта.

 

След радостта иде неминуема скръб, но след скръбта идат 10 радости.

 

Скръбта е за Земята, радостта е за Небето.

 

Радваш ли се на Земята, ще скърбиш на Небето.

 

По-добре 100 скърби на Земята, за една радост на Небето. Земята е животът на физическия човек, Небето е животът на Духа.

 

По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа.

 

Но на прага на всяка скръб на тялото, чакат 10 радости на Духа.