CONDOR :: КВАНТОВИЯТ ПРЕХОД - ПРЕХОД КЪМ ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.10.2011 02:09 - КВАНТОВИЯТ ПРЕХОД - ПРЕХОД КЪМ ДУХОВНО РАЗВИТИЕ - 2

Прочетен: 2058 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.10.2011 02:19

Духовното развитие и нервните разстройства

Статията на известния лекар-психиатър Роберто Асаджиоли, която публикуваме, е един от първите опити за анализ на онези противоречия и още недостатъчно изучени процеси, които са неизбежни по пътя на духовното пробуждане на човека.

Тази работа придобива особена значимост и ценност с това, че се въвежда разбиране за общите закономерности в проблемите на духовното развитие, които в голямата си част носят субективен и личен характер, а чисто изследователския и професионален подход към проблема, се съчетава с духовния опит на автора. Статията прекрасно илюстрира един от окултните закони, според който всеки духовен стремеж на човека неизбежно води до проявление както на всичко положително, така и на всичко отрицателно в него, неумолимо извеждайки ученика на пътя на изпитанията. Изследването, което представяме, заедно с предисловието на Ю. Ключников, е един от първите опити за научно и професионално осмисляне на проблема за духовното развитие и преобразяване на човека от гледна точка на практикуващия специалист.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ..........
Сега да се спуснем за известно време от тази височина в долината, където хората се трудят “с пот на чело”. Ако се погледне на този проблем от гледна точка на медицината и психологията, то трябва да се уточни един важен въпрос. Както вече казахме, макар че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие напомнят на някои болести, а понякога даже не се отличават от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни. Съответно и тяхното лечение трябва да бъде различно. Нервните симптоми на обикновените болни имат, като правило регресивен характер, тъй като тези болни са неспособни на тази вътрешна и външна адаптация, която е необходима за нормалното развитие на личността. Например някои не успяват да се освободят от емоционалната си зависимост от родителите и остават в това състояние на детска зависимост от тях или от тези, които ги представляват, поне символично. Понякога на болните не им достига собствена воля да се справят с трудностите на обикновения семеен или социален живот. Без сами да осъзнават това те търсят в болестта освобождение от задълженията си. В други случаи причина за болестта може да бъде емоционална травма, например, разочарование или загуба; нямайки сили да приеме ситуацията, човекът реагира на нея болезнено. Във всички приведени случаи става дума за конфликт между съзнателната личност и низшите импулси, които, работейки в сферата на безсъзнателното, започват частично да преобладават над силите на съзнанието. Страданията пък, предизвикани от хода на духовното развитие, обратно на това, започват да придобиват изразено прогресивен характер. Това е следствие от напрежението свързано с израстването или борбата между личността и идващите отгоре енергии.
Така тези два типа заболявания трябва да бъдат лекувани по съвършено различни начини. При болестите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в състоянието на нормален човек. За целта той трябва да освободи пациента от ограниченията и заповедите, от чувството на страх и зависимост, от прекомерния егоцентризъм и грешни оценки, от изкривената представа за реалността. Неговата задача е да доведе човека до обективно и разумно виждане на нормалния живот, до осъзнаване на собствените му задължения и правата на другите хора. Незрелите и конфликтиращи помежду си фактори трябва да бъдат развити и приведени в съгласие, по този начин се реализира успешният личностен психосинтез.
Що се касае до втората група болести, то задачата на вътрешната хармонизация – лечението - се състои в това, духовните енергии да бъдат асимилирани от вече формиралата се нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез около по-висок вътрешен център. Очевидно, че методите за лечение, подходящи за болни от първата група са непригодни, а понякога и вредни за пациенти от втория тип. Лекар, който не разбира проблемите на последните, не знае за възможностите за духовно развитие или го отрича, може да усили, а не да облегчи трудностите. Такъв лекар е в състояние да обезцени или да осмее неуверените още духовни стремежи на пациента, разглеждайки ги като празни фантазии, или в най-добрия случай, като чиста сублимация. С негова помощ пациентът може да стигне до извода, че по-доброто за него е да втвърди личностната си защита и напълно да игнорира гласа на душата. Но от това неговото състояние само ще се влоши, борбата ще се изостри, освобождението ще се забави.
Напротив, лекар, който сам върви по пътя на духовното развитие или поне осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на нашия пациент. Във времето, когато човекът още се намира на стадия на неудовлетвореност, тревога, несъзнателни стремежи, с изгубен интерес към всекидневния живот, но без представа за висшата реалност, докато търси облегчение съвсем не там, където е възможно и удря на камък, в този момент разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилния изход в пробуждането на душата. И това ще бъде същината на лечението.
На човека, намиращ се във втория етап на духовния път, чувстващ се щастлив в духовната светлина, в атмосферата на блажени полети на неосъзнаваеми висоти, е много важно да му се разкрие природата и целта на неговите преживявания, да бъде предупреден за тяхната временност, за превратностите на чакащите го странствания. Тогава нашият странник ще бъде подготвен за състоянията на спад, няма да се разочарова, няма да бъде подвластен на съпътстващите спада съмнения и униние. Ако това предупреждение е закъсняло и човекът се нуждае от лечение през периода на депресивната реакция, то много важно е той да бъде убеден, че неговото състояние е временно и той непременно ще излезе от него. На четвъртия етап, когато човек попада в “яма” по пътя си нагоре, работата за оказване на помощ е много сложна. Най-общо тя обхваща следните задачи. Първо, да се обясни на пациента смисъла на неговото вътрешно преживяване и как трябва да се държи в дадената ситуация; второ, да му се покаже как човек може да управлява дълбочинните си влечения без да ги избутва в сферата на безсъзнателното, трето, да му се помогне в преобразуването и използването на собствените му психически енергии; четвърто, да се научи да овладява влизащия в неговото съзнание поток духовни енергии и да го използва; пето, да се осъществи ръководство и сътрудничество при пресъздаването на личността на пациента т.е. при собствения му психосинтез.
В периода на “тъмната нощ на душата” помощта става още по-трудна поради обстоятелството, че човек като че ли се намира в плътна мъгла, той е потопен в своите страдания и светлината на духа не достига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е да му се повтаря непрекъснато, че състоянието му е само временно, а не постоянно, защото именно увереността в последното хвърля пациента в дълбоко отчаяние. Препоръчваме също така устойчиво да му се внушава, че тези мъки, колкото и тежки да са, притежават такава духовна ценност, съдържат в себе си зародиш на такова високо щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието с покорност и смирение.
Следва да се отбележи, че описаните психологически и духовни средства по никакъв начин не изключват физическото лечение, стига то да облегчава страданията. Особено ценни са тези средства, които поддържат целителните сили на природата: здравословно хранене, упражнения по релаксация, съприкосновение с природата, подходящ ритъм на различни видове физическа дейност.
В някои случаи лечението е затруднено от това, че при пациента се наблюдава смес от прогресивни и регресивни разстройства. Това са случаите на неравномерно и дисхармонично вътрешно развитие. Такива хора с едната част от своята личност могат да достигат високо духовно ниво, а с другата да остават роби на детска зависимост или на безсъзнателни “комплекси”. Впрочем, може да се каже, че при щателен анализ проблеми от регресивен род се откриват при повечето вървящи по духовния път и почти при всички така наречени “нормални” хора. Въпреки това, обикновено регресивните или прогресивните прояви на заболяването решително преобладават. Заедно с това винаги трябва да се съобразяваме с възможността в заболяването да се наблюдава обединение на симптомите на двете групи. Затова всяко отделно разстройство трябва да се изследва и интерпретира, за да се разбере неговата истинска причина и да се намери подходящо лечение.
От горепосоченото става ясно, че за ефективна помощ при нервни и психични разстройства, възникващи в хода на духовното развитие, са необходими знания и опит на две нива: на лекар, специалист по нервни заболявания и психотерапия, и на сериозен изследовател на духовния път, а още по-добре – на странник по този път. В наше време едното и другото рядко се обединяват в един човек. Но тъй като нуждаещите се от този вид лечители стават все повече, хората способни да вършат такава работа трябва да се подготвят за нея.
Лечението би могло да бъде по-ефективно, ако персоналът има съответната подготовка да осъществява всички детайли на лечението. И накрая, важно е хората, обществеността поне в общи черти да знае за основните взаимовръзки между нервно-психичните и духовните кризи. Тогава семейството би могло да помага на болния и на лекаря, а не да създава допълнителни трудности с невежеството си, със своите предразсъдъци и съпротива. Ако можехме да осигурим такава подготовка на лекарите, персонала и обществеността, това би предотвратило много страдания и много странници по духовния път по-леко биха постигнали своята висока цел: единение с Божественото.

ПСИХОСИНТЕЗ - ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
psylib.org.ua/books/psyntez/index.htm

Нагоре

Тагове: квантов преход,