CONDOR :: КРАСИВИ СТИХОВЕ - 21. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05.2011 14:49 - КРАСИВИ СТИХОВЕ - 21.....................

Прочетен: 1042 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.04.2016 17:32

СТАРО ИЗНАМЕРЕНО ПИСМО

Знам, вече всичко е досадно и излишно.
И днес, ако след този фарс нелеп
все пак ти пиша, знай, че вече пиша
на старата любов, а не на теб.
На любовта, голямата, онази,
която рухва като майски дъжд,
и за която Куприн беше казал:
"На сто години идва по веднъж!"
Всесилната.............Разбира се със нея
днес нямаш нищо общо ти,
но някога във свойта фикс - идея,
аз я обличах в твоите черти.
В гърдите си я носех като рана,
горях от светпините й огрян,
а ти, прочела хиляди романи,
от нея просто правеше роман.
Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука, за мене - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.
Без стихове, без сълзи и без болка.
Без "ох" и "ах". Без гняв, без страсти, без звук.
Ключът в ключалката. "Довиждане". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.......................
Но ти за мен не беше всяка. Беше
единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.
Безсмъртно нещо. Но в света, затрупан
от женска скука и от мъжки бяс,
остана то в романите на Куприн,
остана някъде далеч зад нас.............
Сега сме вече чужди и враждебни.
А срещне ли ни пак случайността,
се питам как могъл съм и във тебе
да видя Куприновата мечта?
Живей си ти виновна и невинна!
Бъди за всеки "всяка"! С дух и плът
очаквай свойто щастие да мине!
Дано се лъже Куприн - в сто години
се случва и да мине втори път...............

Дамян Дамянов

Нагоре