Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2011 02:05 - Кундалини: По законите на идващото светлинно битие
Автор: pandor Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1588 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.04.2011 14:08


Кундалини: По законите на идващото светлинно битие image

Кундалини йога

Истинският Извор на удоволствието е извън сетивата. Той е състоянието на съзнанието и единението с твоя Създател. Тогава, когато не си се ограничил до четирите принципа на животинското съществуване – ядене, спане, самозащита и размножаване. Когато посветиш живота си и времето си на развиване на разширено съзнание. Историята е изразила този процес с прастарата фраза „Кришна съзнание”. Бхагаватгита/18.65,9.34/ го пояснява с едно изречение: ”Ако си напълно потопен в Мен, със сигурност ще дойдеш при Мен.”

Неслучайно Кришна е изговорил уникалната книга Гита, същината на Упанишадите, на бойното поле. За да втълпи, че и по време на война е възможно това единение между Творец и творение, а също, че и всичко ставащо е в Божия план и в Божията справедливост, което често не можем да осмислим заради недостатъчно разширеното ни съзнание. А чрез несъвършено зрение и познание не можем да разберем, камо ли да постигнем единство с Бога. И поради трудността на задачата, хората предпочитат да бъдат мамени с илюзии и все повече да затъват в животинското съществуване.

А за да си възвърнем и отново да придобием памет към човешката изначална ученическа последователност, каквато е имал Арджуна, любимият ученик на Кришна, просто трябва да си припомним, най-добре под ръководството на вещ духовен учител, древното знание за връзка с Върховния. Да разсеем заблудите, да се освободим от всякакви съмнения в тази връзка и непоколебимо да действаме според Неговите наставления, които се предават до ден днешен на земята чрез различните божествени инкарнации.

Пътят, по който това ще стане е даден пак в Гита /9.27/: „…всичко, което правиш, което ядеш, всичко, което предлагаш или подаряваш, и всички отречения, на които се подлагаш, трябва да извършваш като жертвоприношение за Мен.” А можеш ли да принасяш в божествен дар нещо, което е извън мярата, като лакомство, неконтролиран секс, език, скъперничество, бунт, осъждане? Нещо, което е извън висшия контрол на Божествената природа? Такъв дар не само че няма да бъде приет, но няма да даде никакъв шанс за спасение на даруващия по този начин. Докато чрез приемането на Бога и Неговите наставления и отдаването на предано любовно служение ще се постигне нещо като експанзия на духовната божествена енергия. Подобно сублимиране е върховно удоволствие и за Бога, и за човека.

В това предано служение не може да има разочарования. Дори и най-малките усилия постепенно дават все по-уханни и сладки плодове. Разбира се, в посока на духовни постижения, докато материалните се губят заедно с края на сегашното ни тяло. Защото ние сме вечни духовни искри и целта на живота ни е блажен духовен напредък. Тази блаженност се изразява в думата „дхарма”. Тя често е превеждана неправилно като „религия”, но тъй като с религия се назовава определен вид вяра, така не се изчерпва същността на дхармата. С нея се назовават преди всичко присъщите на живото същество дейности. Дхармата е присъщо и неизменно свойство на индивидуалната човешка душа и тя не може да бъде променена. Докато различните вярвания могат да се променят, то дхармата си остава неотменим дълг за отдаване предано служение на Върховния бог. Тя е естествен резултат, естествена дейност и връзка.

image

Кундалини - същност и разбиране

Дхармата подсказва и целта на религията – постигането на любов към Бога. И това, че най-добра религия ще бъде тази, която учи най-добре хората как да го постигат, независимо дали е будистка, индуска, мюсюлманска, християнска или някаква друга религия. Нашата душа знае коя ще ни даде нужното и има свободата да избере точно нея. Но душата, всъщност знае и това, че подчинявайки се на Буда, Кришна, Мохамед, Исус, ти следваш Върховния чрез неговите инкарнации. Което пък съвсем обезсмисля религиозните войни и надмощия за превъзходство.

Трансцеденталните звуци в името Кришна означават най-висшето удоволствие. Всички ние търсим удоволствие, но не го получаваме, защото го търсим там, където го няма или поне не е истинско – т.е. в сферата на материалното, на сетивното. Но тъй като ние не сме само тяло, а преди всичко чисти души, истинският път на търсене е по посока издигане на съзнанието ни към неговия Източник. По посока на освобождаване от външното, повърхностното, на обозначенията, като индиец, американец, бял, черен, будист, християнин и др. Само след това отсяване на маловажното може да се премине към същественото блажено и съвършено знание за пребиваване във вечната духовна форма, която дори не се нуждае от постоянно заселване в материално тяло, за да съществува. Дори с напредването на познанието, тя може да прекъсне многократните смени на телата в процеса на раждането и смъртта, т.н порочен кръг на „сансара”.

Стремящият се към трансцеденталната вибрация на духовното съзнание, преминава през четене, слушане и живеене на божествените заръки, през изчистване на сърцето от материалните замърсявания и боклуците от ума от сегашния и от миналите си животи, през скъсване с лъжливите си телесни обозначения.И най-вече чрез освобождение от трите гуни /качества, чрез които действа материалната природа/ – добро, страст, невежество, т.е. от измамното наслаждение на материалното съществуване. За подобно наслаждение чрез материята не може да помогнат и всичките запаси от човешка енергия. Затова именно след подобно „наслаждение” човекът се чувства изтощен, апатичен и изсмукан от съдържание. В гуната на невежеството си лишен от страст и от добро, пребиваваш като в животинско съществуване, в което страдаш много, без да го съзнаваш, просто си живееш в най-дълбок мрак.В гуната на страстта истината е изобщо непостижима. Само в гуната на доброто поне на теория можеш да разбереш кой си, кой е Бог, каква е връзката ти с Него и какъв е светът. Но тази гуна се нуждае от пречистване и необвързване с резултатите от нея, защото резултатите са предназначени не за нас, а за Бога. Така се освобождаваме и от двете характерни за материалния свят болести – жажда и скръб. В резултат на което, възвърналият духовното си съзнание вече не жадува и не скърби, защото знае, че нищо не притежава и нищо не е загубил. Той вече гледа на всичко и на всички по един и същ начин. Това е истинската гуна на доброто – като действаме със знание за Върховния и с преданост към него. Със знание, че не сме тялото, в което битуваме временно, че сме частица от върховното съзнание. И ако действаме на равнището точно на това съзнание, ще можем да превъзмогнем резултатите и от добрите, и от лошите дела, без да сме уязвими от загубите и от успехите. Т.е., когато успеем, да не се възгордяваме и когато загубим, да не тъжим, защото всичко е в ръцете на Бога, за Него и чрез Него. Тайната на успеха и на промяната на света е именно в развиването на тази трансцедентална природа, която не е зависима нито от благочестивите, нито от порочните дейности. И най-вече в разбирането, че, като част от върховното съзнание, ние действаме под неговото ръководно направление. Едва тогава човешкият живот може да изпълни своето предназначение – да се освободи от робството на раждането, смъртта, болестите и старостта., от последствията на дейностите си, да се установи на равнището на чистото съзнание и да се съедини с истинската си божествена същност. Със извора на удоволствието и вечното блаженство, единствено в който се намира щастието, за което сме създадени.

image

Още за кундалини

Така че цялата работа се свежда до разширяване на съзнанието и до използване на богатата му гама от потенциални възможности. Защото човешкото съзнание е продукт не само на физическия мозък, но е по-скоро нещо над и отвъд тялото, което е в състояние да опознава реалността на едно по-дълбоко ниво, недостъпно за повечето от нас. А мозъкът функционира в негова услуга като предпазен клапан, отсяващ всички затрудняващи оцеляването на организма възприятия. Дори научни експерименти доказват, че съзнанието контролира мозъка, а не обратното.

Най-задълбочените и ефикасни техники за разширяване на човешкото съзнание са създадени от тибетските окултни традиции. Чрез специални дихателни упражнения, медитации, мандали и визуализации тибетските адепти се включват в преживяването на мистичната реалност отвъд привидното и се вливат в потока на Чистата светлина, т.н. от будистите нирвана. Спомагателни техники по този път за тях са „лун-гом-па” /преодоляване на земното притегляне, трансово бягане/, „тумо”/повишаване на телесната температура/, „чод”/телепатични духовни напътствия/, „тулпа”/намаляване на теглото, левитация/, концентрация чрез мантри, владеене на звуковата левитация, музикални инициации, ритмични стимулации, специфични манипулации на чакрите и др. Тибетската традиция стига до своята най-крайна форма чрез специалната техника евокация – призоваване на някой идам, божествен учител, който олицетворява даден аспект на просветленото съзнание. И всички те са устремени към овладяване и манипулиране на психоенергийната система, към най-фина реализация в най-висшите нива на съзнанието.

Практикуващите тибетските мистериозни традиции знаят, че съзнанието е единствената реалност, че абсолютно всичко е негов продукт и светът не би могъл да съществува извън съзнанието, което го възприема и възпроизвежда. И осъзнаването на тази окултна тайна е тайнственият ключ към освобождението от вечния кръговрат на раждането, смъртта и прераждането. Затова практикуващите не се боят от нищо, не съжаляват за нищо, не желаят нищо от този свят. Пък и защо трябва да се връщат в него, след като не съществува?

За това освобождение от сансара много съдействала тайнствената „Книга на великото освобождение Бардо Тодол” – сборник с духовни наставления и поучения за смъртта и състоянията, през които човек преминава в отвъдното, известни под общото название „бардо”/промеждутък/. В нея се казва, че когато брътвежът на мислите стихва и сетивата не приемат нищо, в съзнанието на човека започва да витае образът на огромна небесна шир, озарена първо от лунна светлина, а после и от яркооранжева зора. Но всъщност и двете светлини са илюзорни. „Починалият” всъщност е съзрял млечнобялата капчица мъжка енергия, стичаща се от теменната чакра надолу по централния канал, която се среща в областта на сърцето с избликващата от гениталната чакра алена капчица женска енергия. Истинското полово сливане, което обвива с ефирно було съзнанието и то започва да функционира по съвършено различен начин. В този миг преживяващият го има усещане, че губи съзнание, че се унася в дълбок сън. Тибетците наричат това състояние преминаване в ясната светлина и то е един следващ, мистичен стадий на всеобхватното съзнание. Но само единици са опозналите го и приживе.

image

Така древните са разбирали кундалини

Енергийните чакри, разположени по протежение на централния канал са преплетени в обвитите като змии около тях два странични енергийни канала. Тибетците възприемат тези пунктове като „възли”, задържащи чакрите по местата им. „Възелът” на сърдечната чакра, например, се стяга още в мига на раждането, но при смъртта се разхлабва, развързва се докрай и последните остатъци от съзнанието напускат тялото. От тибетска гледна точка, това всъщност е моментът на смъртта, който настъпва много по-късно от т.н. „клинична смърт” в западната медицина. А прозрелият истинското естество на реалността го нарича пребиваване в „ясната светлина”. Усеща се слят със самата квинтесенция на Божественото съзнание, с просветлението на Буда. Преминал е в нирвана.За повечето хора това ниво на самосъзнание остава обаче неосъзнато и те така се обричат на поредното завъртане на реинкарнационното „колело” и произтичащите от него страдания. За жалост, обаче, човекът постига много по-лесно просветлението в отвъдното, отколкото в която и да било своя инкарнация.

Но сега, когато сме пред прага на нашето неизбежно духовно разширяване, можем да се надяваме сега и тук да постигнем така желаната мистична реализация – най-сигурният път на Човека към Бога. Защото седмата планета, намираща се в центъра на нашата галактика, е не само планета на свободния избор, но и Анхира, което е едно от свещените имена на нашата Земя. Състои се от Анх / символ на Венера, на хармонията, красотата и любовта/ и от Ра / символ на светлината, истината и живота, според Петър Дънов. Това е всъщност небесният брак между Единия мъж и Едната жена. И точно сега върви това духовно разширяване, продукт от сливането, интегрирането на Мъжкия и Женския аспект на битието

Този процес е обусловен и от растящото разширение на Вселената. Както тя се разширява непрекъснато чрез хармония и творчество, така и човекът спомага за продължаващото сътворение чрез своето разширяващо се съзнание и умножаващата се в него духовна сила. За целта Творецът е заложил в Своето творение съвършено устроена, хармонична и симетрична система, т.н. молекулярна решетка на човешката психика. Нейният графичен образ се изразява с 14 взаимно свързани кръгчета, които се образуват от съединените с линии кръгчета на физическите му органи.. В човешкия скелет също се наблюдава същата хармония, съразмерност и пропорции. И движението на Духа в тази решетка изгражда и духовното тяло на човека/САХУ/, тялото на съвършената сила, което представлява голяма сияеща сфера, която може да се разширява, ако носителят й живее в съгласие със законите на Вселената, и да се свива, ако ги пренебрегва. Ако е разширявал съзнанието си още приживе, духовните структури на човека остават незасегнати дори и при разрушението на физическо тяло. Особено ако се е придържал към законите на идващото светлинно битие – Любов, Ликуване, Щастие, Блаженство, Покой.




Тагове:   дух,   кундалини,   притчи,   чакри,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pandor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 757942
Постинги: 311
Коментари: 132
Гласове: 250
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031