Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2011 02:29 - Българската духовност - задачи и развитие в съвременната епоха
Автор: pandor Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1439 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.04.2011 11:06


ЗНАЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ

ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА

 

БЪЛГАРСКАТА МИСИЯ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ ОТ СБОРНИК МАТЕРИАЛИ НА СИМПОЗИУМ СЕДЕМ РИЛСКИ ЕЗЕРА 2003 ГОДИНА

“Всеки народ има свое предназначение, а щом е верен на предназначението си, ще успее.”

Петър Дънов – Беинса Дуно

 

ПОКАЯНИЕ И ОСЪЗНАВАНЕ НА БЕЗПЪТИЦАТА

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Докато хората не осъзнаят своето безпътие, своята погрешна посока в настоящия момент, докато не се помолят на Отеца си да смени всичко това, докато продължават да търпят и мислят, че само това е правилния път и друг път няма освен този на сегашното Царство на насилието, докато продължават да кроят планове за поредната социална реконструкция под флага на лъжата и лицемерието, докато продължават да си играят на евтини игрички в стил “творци и богоподобни”, нещата няма да се променят.

 

Има само един изход – хората да излъчат своя зов за помощ към Създателя си!

Само тогава, Той ще се намеси и ще им помогне с прекратяване на тяхните страдания. Само когато види покаянието им, осъзнаването на безпътицата си, Той ще се намеси и ще свали товара на безсмислието, натрупан във времето.

 

Осъзнали сме безпътицата си. Потънали сме в отчаяние и безнадеждие. Разбрали сме недалновидността на поредните козметични обществени промени, отказали сме се да корегираме обществото по наш образ и подобие, осъзнали сме дълбоко, че ако нещо се измени истински, то ще е Отгоре. Очакваме нещо да ни помогне от името на Великата Сила над нас. От  името на нашия Създател. Очакваме! Но за това е необходим нашия зов за помощ и нашата молитва от сърце и душа за промяна в името на Новия път-Новата посока. Отецът ни да чуе нашите искрени молитви!

Отче наш, татко нащ, приеми нашия зов за помощ! И да бъде Волята Ти!

В ИЗПЪЛНЕНИЕ Волята на Бога е Силата на човешката душа!

Амин!

 

ЗНАЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ЕВРОПА

 

Тази книжка се издава, за да отговори на въпроса за мисията и предначертанието на българите.

Много често се задава въпросът: какво пък толкова да се говори за някаква си мисия след като работите в България не вървят?

Напротив, точно поради тази причина следва да се изясни из основи проблема за Мисията на българите и каква точно е тази мисия. Мисия съвсем не означава богоизбраност. Мисия, това означава, че българите наистина са били подготвяни за да се изпълни онова, което сега предстои на планетата. Преход към една Нова култура, която се явява Шеста култура от поредицата седем култури на настоящата Пета “коренна раса”, с родоначалник Ной. На българите и славянството принадлежи задачата да създадат една нова култура на сърцето, която трябва да послужи като преход от Пета “коренна раса” към новата Шеста “коренна раса”, която ще обедини всички събудени души от всички раси до този момент.

 

 

Настоящата лекция на Хари Салман е изнесена на 23 август 2003 година на хижа “Седем Рилски езера”, по време на Международния симпозиум “Седем Рилски езера”.

Всяка година през месец август на хижа “Рилски езера”, /Новата хижа/ се организира Международен симпозиум на българските духовни учения и школи в хармония със световните.

Симпозиумът е ориентиран към прокарване на ценностни модели, идейни проекти и учения, свързани с прехода към Новата конструкция на човечество, позната като Култура на сърцето или още по-общо Шеста раса. От Сърдечната култура, заради която Беинса Дуно пребивава тук в България, цели 50 години неуморен труд – Култура на сърцето към Глобалната Шеста раса на човечеството, позната като раса на Новия човек, уникален във Вселената със сърдечната си излъчвателна способност.

Симпозиумът е ориентиран към изначалната българска култура, изначално християнство, изначална българщина, изначален български дух, много различен по съдържание от популярната в научните кръгове българистика.

Да се насочи вниманието към изначалните корени на българския етнос, към духовните учения, които са се приземявали неслучайно върху тази уникална територия на Балканите – България. Имат ли българите своя духовна мисия?

 

 

 

Културна Асоциация Беинса Дуно

Хелиопол, 2003

Хари Салман

Светла Балтова, редактор

ISBN 954-578-146-7

3 стр.

 

Темата на лекцията е: “Значението на българите за Европа”

 

“Живеем в трудно време. Но принадлежността ни към българския народ не значи, че сме орисани от зла участ. България е една от най-древните държави в Европа и света, успяла да съхрани името си и културната идентичност през хилядолетията. Призвани сме да бъдем енергийни стожери, носители на една благородна и хуманна мисия.”

Откъс от книгата “Загадките на земята и древните българи”, от Владимир Цонев

 

 

 

Встъпление от организаторите

 

Приятели, човек е щастлив в няколко случая.

Не когато има много материални блага и охолство, не когато живее в просперитет и излишества, не когато му е пълен джобът с пари, а сърцето му - самотно.

Човек е щастлив, приятели, когато изпълнява своето предначертание. Всеки човек има свое предначертание, всеки човек има своя задача в този свят, заради която се е родил. Но той трябва да разбере коя е тази задача и разбирайки полето, в което той е силен, да се опита да осъществи тази задача, това безспорно му дава силата, когато се занимава с онова, за което е предопределен.

Когато човек изпълнява своята мисия, той е носен на криле, той е щастлив, той лети!

Когато обаче човек не познава своето предначертание, той се стреми да го узнае. Как? Някои се опитват погрешно да намерят първо себе си и с редица въпроси като “Кой съм аз?”, да проникнат и след това в задачите, които им предстоят, тоест в своята мисия. Напротив, човек истински разбира кой е той точно когато се намира в правилния път да осъществява своето предначертание, а не по-рано. Не може човек да разбере, ей така, без нищо да прави, своята същност. Ето защо, първа задача на всеки, а и също на всяка една група от хора, нация, това е да разберат какво е тяхното предначертание, какво е възложеното им на тях всички като нация от Бога.

Когато човек не знае своята мисия, своята задача, той се лута и той е нещастен, защото не знае докога ще стои в това неопределено състояние на уж търсене на себе си, и докога ще бъде неопределен. В хода на това му се пускат хиляди въдици, за да го отклонят и най-вече видоизменят като предначертание, да го препрограмират с множеството социални, за съжаление неверни установки, които обществото в момента е изградило поради неизбежното си състояние на безпътица, в което е попаднало.

Безпътицата на сегашното общество е свързана с неумението на хората да разберат своята задача в живота, те се лутат и търсят, в повечето случаи в невярна посока.

Духовните учители, давайки дадено учение, помагат за това да се разбере всеки в каква посока да пътува и къде са силните му страни, в които той трябва да работи за Бога. Духовен учител е този, който вниквайки в предначертанието на своите последователи, им с-помага те да го осъзнаят и без да ги препрограмира, като ги кара да следват неговата персона, той им помага да стъпят сами върху пътя и един ден да станат независими.

Духовните наставници в повечето случаи дърпат хората към своята духовна платформа и за съжаление унифицират множеството хора, които ги следват. В стремежа хората край тях да се себеопознаят, да разберат “кой съм аз”, всъщност учениците им и последователите им се превръщат в безпомощни същества, прилепени до своя Гуру, учител, и така те не изпълняват програмата, която Отецът им е възложил.

Ето защо узнаването на предначертанието, узнаването на генералната програма, заложена у човека и нейното изпълнение впоследствие, това е най-важната задача на човека.

Въпросът “Коя е моята цел?”, накъде пътувам, коя е моята мисия в живота, къде съм най-силен, като върша нещо, къде ми се удават най-много нещата, ето това са първостепенните задачи пред съвременния човек.

Пробуждането на човека започва с осъзнаването на проблемите около всеки, както и на задачите, които му предстоят.

Предначертанието, тоест вложената от Отеца програма във всеки - коя е тя!

Всеки човек има своята роля в театъра на живота. И когато той я изпълнява вярно, той има успех, той се зарежда с енергия, той печели в живота. Нещо повече, той еволюира.

Но, ето вижте около вас, колко нещастни хора, колко незнаещи въобще затова понятие, - предначертание или наричано също мисия. И вижте също така, колко е тъжна ситуацията около вас! Човечеството не разбира сякаш, че върви към пропастта!

Даже повечето човешки същества мислят, че са пратени тука на земята, за да се позабавляват или пък цялото това съществуване е една случайност, нелеп експеримент в Космоса.

Човек е щастлив, когато в своя живот се грижи за някого, когато работи за някоя градивна кауза, когато помага на другите, когато се чувства като допринасящ за цялото, за целия колективен организъм, тоест кoгaтo избере някоя велика кауза и се постави в служба на нея.

Във всичките тези случаи човек е щастлив и душата му е удоволетворена.

Някои хора по този начин следват Учителя си и в това няма нищо лошо, тъй като той самият изпълнява своята мисия, а те самите му помагат за това и съдействат по непряк начин за великото дело. Но това съвсем не означава, че те са узнали и че те изпълняват заложеното първоначално у тях предначертание.

Духовните учители привличат хора около себе си за да им покажат как да живеят правилно, за да им спомогнат да еволюират правилно в бъдеще с помощта на учението, което спускат със себе си.

Но те не препрограмират върху изначалната програма, заложена от Отеца. Напротив, те се съобразяват със заложеното. Първоначалната програма трябва да се спазва. Предначертанието се дава, за да се изпълнява в настоящия живот.

/Там където се извършва препрограмиране, там има изява на силен енерго-информационен паразит./

 

Две отклонения се наблюдават: хората започват да следват ново предначертание, като смятат, че това, което следват, е толкова велико, че надхвърля онова, което е заложено у тях по начало.

И второ, въобще не съумяват да разберат онова, което е заложено, и поради това цял живот вършат неща, които ги отдалечават от главната цел.

Затъването в удоволстване, трупането на материални блага, свръхосигуряването, жаждата за власт и слава, гонитбата на ефемерни цели, всичко това е резултат на неузнаване на основното предначертание. Неспособност да разбереш посоката, в която да си истински щастлив.

Ни един човек, който е постигнал подобни цели като пари, слава, власт и прочие, не е бил щастлив, ако в същото време изначалното му предписано предначертание е стояло отстрани пасивно, без да се изпълнява.

Купища установки, и целеполагащи програми в съвременния човек. Но кои от тях му дават възможност той да разбере, коя е истинската му задача и посока в живота?

Няколко са основните изводи в резултат на наблюдението върху сегашната действителност:

  1. Не се различава Предначертанието, което е от Бога, от нахлупената от някой псевдонаставник или енергоинформационен паразит националистична или егоистична програма.

 Когато програмата е от Бога, имаме Предначертание или предопределение, това е свързано с използване на понятието съдбовност.

Когато имаме препрограмиране от страна на лъженаставниците, тогава се получава национализъм или егоизъм.

  1. Поради неспособност всеки да разбере предначертанието си, и поради това, че истинските наставници липсват, се появяват лъженаставници, които препрограмират хората и последните още повече затъват в следване на неверни установки.
  2. Поради изключително многото лъжеекстрасенси се получава дезориентиране на болшинството от хората, те не само, че не следват заложеното от Бога, ами и вървят в коренно противоположна посока.
  3. Последното превръща хората вместо еволюиращи индивидуалности, в дегенерати.

И така, скъпи приятели, човек е щастлив, когато узнае и следва своето предначертание, когато работи за другите, когато се чувства като част от цялото и е намерил в това цяло своето място.

 

Трагедията на нещастните хора, е че са се предали в ръцете на непризваните лъжеучители, че са се предоставили чрез договор за обслужване в ръцете на енергоинформационни паразити и това блокира възможността за излизане в правилната посока на движение, посока, в която е очевидно заложеното предначертание.

Докато хората не се отвържат от тези лъженаставници и лъжеводачи, от тези енергоинформационни паразитни същности, те никога не могат да бъдат щастливи и колкото и да им се приказва, че трябвало в резултат на хиляди практики и медитации да намерят себе си, те ще си остават винаги неудоволетворени и вечно духовно търсещи поредното духовно приключение и опитване.

Духовно търсещият търси само едно в началото – своето предначертание. Веднъж открил го, той вече знае главното и оттам и следващите разкрития. Но когато духовно търсещия се постави под зависимост на поредния гуру, тогава неговото предначертание даже и да изгрее, то е под зависимост и програма на гуруто. Истинските наставници и майстори в дадени изкуства не преподават собствения си стил, те просто преподават начина за придобиване на собствен стил.

Медитацията от тази позиция не може да се преподава, тя просто се открива. Окултните умения като откриване на чакри, енергийни канали, работа с кундалини, всичко това идва от само себе си, но първо е предначертанието като узнаване. Ако предначертанието не е свързано с тези умения, тогава какъв смисъл има от изучаването им. Нима това ще направи човека щастлив! Смисълът на човека не е в това да стане медитиращ човек, а по-скоро еволюиращ човек. Медитацията е само условие за еволюиране. Нищо повече! Медитативните техники в ръцете на човек, знаещ посоката си, наистина вършат работа, но в ръцете на неузнал предначертанието и целта в живота си човек, го правят още по-зависим и даже манипулируем от действията и стила на лъжеводача.

Препрограмирането, това е несъобразяване с генералната програма на Отеца, опит да се измени Неговия замисъл. Препрограмирането, това е метод, който е бил приложен изначално от Сатанаил, когато последният решава, че може да спечели в своя замисъл, касаещ творението на Отеца – човека. Да превърне човека в свой образ и подобие. Синтетичното човечество е също опит за препрограмиране над опита на Създателя.

 

И така, как да разберем своето предначертание?!


Предлагаме на вашето внимание темата “Значението на българите за Европа.”

 

Въпросът е дали българите знаят за своята мисия, която всъщност трябва да изпълнят. Това е тяхното предначертание. И за да могат те да разберат това свое предначертание, ние се опитваме да насочим тяхното внимание към техните корени. Трябва ли на българите от чужбина да им го кажат това нещо, за да могат да чуят или те могат сами да го узнаят.

Че не са случаен народ, че имат да изпълняват нещо за в бъдеще.

 

Въпросът е, че извън България работят много учени и за господин Салман мога да кажа това нещо, преди шеcт години аз го срещнах случайно, случайно ли е или не, тука идвахме на Рилските езера, говорейки за богомилството, това беше първата среща, минаха години, и сега аз виждам, че той е направил вече една книга: “Изцелението на Европа” току що издадена на български през 2001 г. Тя говори достатъчно ясно за това което имаме да правим в България – “Лекуването на Европа”.

 

Значи следователно в чужбина, по специално в Европа са разбрали, че проблемите на света, в частност на Европа са големи, че тя трябва да бъде излекувана и всъщност са нужни хора, които правят моста между Европа и България. А не просто хора, послушни чиновници, които сляпо следват европейските програми, говорят като кречетала за влизане в Европа и НАТО, а самите те напомнят кукли на конци, безмисловни зомби или пък високоплатени слуги на чужди господари.

Това е най-интересното нещо, защото българите когато разберат своето място и участие в духовното изцеление на Европа, тогава това ще спомогне за премахването на границите, както и за премахването на генералния проблем, за който Учителя Беинса Дуно /Петър Дънов/ говори – “Безлюбието”, в което е затънала нашата цивилизация на глобален егоизъм.

В този смисъл тази книга за изцелението на Европа може би ще представлява за в бъдеще един огромен интерес – най-големия проблем на нашето време - как да се излекува Европа и как Учението на Беинса Дуно, с неговата петдесетгодишна самоотвержена деятелност тук в България, да се разпространи из Европа като Учение на Любовта и ПРИЛОЖЕНИЕ на Христовият изначален импулс

Как да направим това Учение, завещано на българския народ, да стане достояние на народите в Европа!

Така че ние сме изключително важни с изпълнението на нашата мисия за бъдещето на Европа.

ЗНАЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА

Лекция на Хари Салман, изнесена на 23.08. 2003г.

 

     СБОРНИК МАТЕРИАЛИ ОТ СИМПОЗИУМ СЕДЕМ РИЛСКИ ЕЗЕРА 2003

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

 

Задачата на моята лекция не е лесна - да говоря за духовната история на България. Познавам тази страна от шест години – обиколих много места, изучавах българската история и научих много от моите български приятели за мисията на тяхната страна. Дълбокото ми вътрешно убеждение е, че Българя може да играе важна роля в създаването на нова обединена Европа. Източна и Западна Европа трябва да бъдат свързани, но по много по-различен начин отколкото това става сега. Икономическите промени не са достатъчни да обединят Европа, те дори могат да разрушат културните и социални основи на обществото. През последните петдесет години западноевропейците страдат от един процес на трансформация, наречен американизация, а в последните десет години подобно нещо се наблюдава и в страните от Източна Европа.

Изследвал съм процеса на американизация в различните части на света. Той има опустошителен ефект върху богатството и своеобразието на местната култура и върху традиционните социални ценности. На духовно ниво процесът на американизация поставя под заплаха задачата или мисията на съответната нация. Всяка нация има своя вдъхновяващ гений, наречен дух на нацията – това е един Архангел, водещ нацията към изпълнението на нейната мисия. Aмериканизацията на една страна води до прекъсване на връзката между нацията и нейния национален дух. При това положение духът на Америка налага “американския начин на живот” върху тази нация, по-специално върху нейния обществен елит.

Основната цел на американизацията е да се създаде един голям пазар в света, в който един малък елит ще бъде много богат, а останалите ще бъдат роби. Нуждите на хората ще бъдат манипулирани, мислите на хората ще бъдат под влияние на масмедиите и ще настъпи пълно унифициране на индивидите. Това е опасно и за самите американци, чиято духовност също страда в този процес. Много е важно да се прави разлика между могъщата Америка на глобализацията и другата, духовната Америка – страната на поети като Емерсон, на прекрасни музиканти и надарени духовни личности. Но лицето, което познаваме след Втората световна война, е точно икономическото лице на Америка.

В процеса на американизация за нас в Холандия също е трудно да останем свързани с духовните си традиции и със своя национален дух. Например, голяма част от нашите песни вече не се пеят, вместо тях се слушат американски. Повечето от филмите, които гледаме в Холандия, се правят в Холивуд. Kато културо-философ, аз трябва да попитам: Къде е холандската култура? След Втората световна война много традиции се загубиха напълно. Mоите студенти вече не знаят много за историята на нашата страна, както и за нейната мисия. Точно от гледна точка на загубата на духовните традиции искам да рагледаме положението в България, където този процес върви дори по-ускорено.

В тази страна има прекрасни традиции, прекрасна музика и прекрасни танци, които не бива да бъдат унищожени, и над всичко това - една много специфична духовна традиция. Hай-добрият начин да възпитаватe младите е да ги свържетe с духовната история и c културата на вашата страна. Това е основната защита срещу американизацията.

Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на България в Европа. Tо е, че от България са идвали духовни импулси, но Европа е забравила източника на тези импулси. Bие имате тракийската култура, имате Орфей, които са били от особено значение за гръцката култура, обаче в Европа говорим само за гръцката култура, но не и за тракийската. В Западна Европа познаваме катарите, а първоизточникът на катарите са почти неизвестните богомили в България. Така че, много важни неща са се случвали в България, каквото е и делото на Петър Дънов, но малко хора в Европа знаят за тях. Важно е, разбира се, че самите българи знаят за тези неща. Важно е, че младото поколение засилва връзката си с българската духовна традиция.

 

Както казах, всяка нация има своя национален дух. Това е един Архангел, който изпълнява своята задача в течение на няколко столетия. Tой вдъхновява хората, които говорят съответния език, които принадлежат на тази нация. Това, което този Архангел изисква от нацията, трябва да бъде подготвено понякога в течение на столетия, понякога на хилядолетия. Това е валидно за всички нации. Можем да проучим историята на всяка нация и да видим как тя е подготвяна за своята духовна задача.

Искам да разгледам историята на България от гледна точка на връзката с националния и дух. Но при този род дейност има една опасност. За нея предупреждава руският философ Соловьов (1853-1900). Той е оставил едно есе, наречено “Руската идея”, за мисията на Русия. Соловьов заявява, че мисията на една нация не е това, което “тя самата мисли за себе си във времето, но онова, което Бог е промислил за нея във вечността”. Посредник между предначертаното от Бога и самата нация е Архангелът й. Много добра формулировка на руската идея е била дадена от Достоевски. Той е бил, обаче, до известна степен руски националист, докато при Соловьов този национализъм е трансформиран.

При всяка нация можем да наблюдаваме тенденции към национализъм, но същевремено и истинско национално съзнание, което е нещо различно от национализма. Национализмът е политическа сила, стремеж на една нация да доминира над друга. Националното съзнание е осъзнаването на нацията за своята задача и за начина да се подготви за изпълнението на своята мисия.

Kогато анализирам българската мисия, искам да започна с Петър Дънов. През 1944 година той казва, че духовните сили, които движат човешката еволюция, са започнали да подготвят България преди 5400 години за сегашната и мисия. Това означава 35 века преди Христа. През тези хилядолетия българите, които, според Петър Дънов, са съществували в предисторическите времена под различни имена, са работили за своята духовна мисия. B най-общ смисъл тази мисия се състои в подготвянето на следващата славянска култура. А това е шестата култура в поредицата от седем култури. Сега сме в петата. Нашата съвременна култура започва от края на Средновековието (1413г.). 2160 години по-късно (3573г.) започва шестата култура, културата на братството и любовта, намираща се под знака на Водолея. Първите белези на тази култура вече са видими.

Семената на тази бъдеща славянска култура са били посети преди 5400 години и задачата да я подготвят е била дадена на българите. Тази подготовка ще продължи още 1600 години, до 3573 година, така, чe цялостната подготовка ще бъде 7000 години.

Тридесет и пет века преди Христа не е имало българи, но Петър Дънов е говорил за хоратa, населяващи по онова време днешна България. Може би дори не е имало и траки в България. По това време на Балканския полуостров е ималo земеделскa култура, дошла от Анадола. Прототраките вероятно са се появили около 3000г. преди Христа. С ранните траки е започнала новата култура, която била дълбоко повлияна от културите на Крит, Средния изток и Египет. Балканският полуостров е бил икономически свързан с тях, защото тук е имало мини за добив на злато и мед - метали, които са били изнасяни в Египет, Сирия и Месопотамия.

Думите на Петър Дънов за началото на българската мисия ни насочват към Средна Азия, защото преди 5500 години е било времето на втората от седемте култури. Това е била културата на древния Иран. Северен Иран, Средна Азия и Афганистан са били средищата на втората културна епоха, развила се в петото и четвъртото хилядолетие преди Христа. Така че Петър Дънов е говорел за онзи отдалечен период, когато са били положени семената на шестата културна епоха. Мисля, че около 3600 години преди Христа група посветени от древната Иранска култура са били изпратени в днешните български земи за да подготвят бъдещата мисия на по-късните българи.

Връзката между двете култури виждам в правилото, че Втората култура намира отражение в Шестата култура, така както Първата култура ще бъде отразена в Седмата култура. А Третата, египетската, се отразява в днешната, сегашна Пета култура. При това отразяване наблюдаваме известно повторение но също така и трансформация на техните съществени белези – преминаване на по-висока степен.

Шестата славянска култура ще бъде трансформация на древноиранската култура. Посредникът между втората и шестата култура са българите. Това е един исторически процес, заемащ повече от 5500 години, който трябва да изучим, ако искаме да разберем историята на България. Съществува наистина тази историческа връзка между Централна Азия и Балканите. Не само защото знаем за миграцията на народите през степите от Централна Азия към Балканите, но също така и защото религиозните вярвания на Централна Азия и на Балканския полуостров са много сходни. Например посрещането на слънцето рано сутрин е характерно и за древноиранската култура и за траките, виждаме го сега и в Бялото братство. Така че има един културен път, който свързва Централна Азия и България.

Когато изучаваме този велик исторически процес, трябва първо да се спрем на траките. Името “траки” всъщност е било име на едно племе, което е живяло недалече от днешен Истанбул. Имало е дузина други племена, наричани също така “траки”от гърците. Петър Дънов предлага друго име за тези, така наречени тракийски племена, нарича ги “благари”. Те са били много надарени хора, със силна духовност и религиозност. Tе са положили основата на по-късната българска култура. Тези траки (благари) са били част от индоевропейците, които са дошли от север.

Преди тези индо-европейски скотовъдци да дойдат на Балканите, тук са са живеели земеделци, които са донесли със себе си традициите на близкия изток. Mежду тези традиции са били танците, оcoбeно танците в кръг. Те принадлежат към историческото наследство на земеделските култури. Разбира се хората винаги са танцували, но в различните исторически периоди са се развивали различни танци. Типични за земеделските общности са танците в кръг. Фактически тези общности са първите в които хората са започнали да живеят заедно в селища. Живеещите преди тях ловци не са имали постоянни жилища, обитавали са пещерите и са се придвижвали от едно място на друго. Те са имали друг вид танци, каквито са ловните танци.

Tанците на земеделските общности са представяли природния цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са давали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са били чудесен израз на чувството за природата на ранните земеделци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички народни танци, дошли до наше време.

В земеделските общества е започнал да се развива вътрешният живот на човека. От около 3000 години преди Христа е започнала да се pажда индивидуалната човешка душа. Дотогава е било налице повече усещането за груповата душа. Тоест, имало една обща душевност, която цялата общност споделяла. Но преди 5000 год. започнала да се ражда индивидуалната човешка душа. Това е моята лична душа, с която аз изживявам личните си мисли, чувства и импулсите на волята. Целта на развитието на индивидуалната душа е човек да стане господар на себе си. Тогава духът ще може да дойде и да работи в душата, а чрез своя индивидуален дух човек е свързан с духа на нацията. Това е дълъг процес на развитие за който са били необходими хиляди години. Европа е континентът в който cе концентрира този процес на развитието на индивидуалната душа, започнал в културите на Месопотамия и Египет. Хората са започнали да чувствуват индивидуални емоции, надежди, страхове, мечти. Tози процес е намерил място и на Балканския полуостров.

Орфей е направил стъпка напред в този процес сред траките. Новото било, че хората започнали да развиват разбиране –  не само да чувстват, а да разбират чувствата си и това което ги вълнува. Тази нова стъпка била напълно осъществена в гръцката култура, във философията и драмата – първото осъзнаване на човека за самия себе си чрез своя индивидуален ум, чрез индивидуалните си мисли.

Каква е ролята на Орфей в развитието на душата? Орфей е създал нов вид музикален израз и според мен нов вид свещен танц, чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония, позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у човека, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософското учение на Рудолф Щайнер знам, че когато човекът слушал музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се прояснявало. Cлед емоционалните бури в душата изгрявало слънцето на мислещия ум.

Това е била задачата на Орфей - да покаже на малки групи от хора възможността за изгряването на това вътрешно слънце. Можем да наречем Орфей акушерът на философията. Така траките като нация са подготвяли гръцката култура чрез своите музикални традиции, чрез своите песни, чрез своите мистерии. Това е било много важна задача, свързана с Орфей. Има спорове по това дали той е бил историческа личност. Аз мисля, че е бил историческа личност и че е живял около 1250 години преди Христа. Според гръцката традиция той бил роден близо до Олимп, сега това е Гърция, но по онова време там са живели траки до момента в който са били изтласкани от македонците и емигрирали в друга част на Северна Гърция. Но там, на север от Олимп е било мястото, където Орфей установил своето светилище. Той е работел и по цяла Тракия, създавайки групи и помагайки им да развият новото логическо мислене. Това е всъщност ясният разум, при който мисълта не е повлияна от емоциите. В музиката на траките виждам точно това. Смятам още, че Орфей е развил култови и свещени танци, които са носели подобно преживяване. Това не са дивите танци на вакханките, достигащи до изстъпление, характерни за дионисиевия култ, а хармонични танци свързани повече с Аполон. Аполон е не само гръцки бог на слънцето, но и много важен слънчев ангел, който е работел по цяла Европа за да подготви развитието на индивидуалното съзнание чрез музика – музика, която помага на хората да развият ясно мислене. Такъв е фундаменталният принос на траките за развитието на европейската култура. Тракийската култура е подготвила чрез музика нашия съвременен начин на разбиране на света.

Всичко, станало в миналото, е част от историческия процес. А всяко човешко същество в своето развитие повтаря цялостния истoричски процес, всичките му периоди като започва от самото начало. По тази причина всеки човек трябва да премине през това което наричам “тракийска трансформация на съзнанието”, да хармонизира емоционалната си сфера и сетивните си възприятия и да развие своето ясното логично мислене.

Това тракийско наследство - връзката с музиката, танца и пеенето - е част от българския национален характер. Това е може би една от причините Петър Дънов да въведе Паневритмията и прекрасните си песни в своето духовно учение. Не мога да си представя един друг основател на духовна школа - Рудолф Щайнер, един много сериозен австрийски философ, аз не мога да си го представя да танцува, да се качва по планините или да композира прекрасни песни. Това е невъзможно, това е трябвало да дойде от България – eдин танцуващ, свирещ и пеещ духовен учител.

 

Това беше първата част от моя анализ, посветена на ролята на Орфей. Сега искам да премина към богомилите. Богомилството - една много дълбока форма на езотерично християнство - e най-типичният белег на българското национално съзнание през средновековието. Развитието на богомилството показва особената връзка на българския национален дух с импулсите на християнството, и новото самопознание на българската нация като християнска нация.

Българите дошли от изток в днешна България през седми век, и през девети век приели християнството. Българският национален дух, който е водел своята нация, се свързал с траките – една много по-голяма нация. Hационалният дух на траките се отдръпнал и възприел друга мисия. A националният дух на българите се разпрострял върху тракийската територия и обединил живеещите тук траки и славяни в една нова нация, наречена българска. Така че, три различни нации формирали една, намираща се под влиянието на един християнски национален дух. Така се създала българската нация каквато я виждаме сега.

Какво е същественото в християнизирането на българската нация? B християнството виждам двa важни промени в сравнение с по-старите духовни форми. Първият нов елемент е, че Христос е донесъл възможността да се обединят нисшата и висшата части на човека, тоест егото и висшият Аз. По този начин ни е дадена възможност да трансформираме силите на нашето его. Bодачът в този процес е Христос. Следователно с идването на християнството е станал възможен новият етап в развитието на човешката индивидуалност

В миналото нисшето човешко естество е било подтискано в окултните школи. Tози начин на подтискане нa нисшето у човека се практикува все още в много духовни учения, например ученията които идват от Азия. Така обаче нямаме възможност да трансформираме нисшите сили у себе си във висши. А именно това Христос е направил възможно за човечеството. Езотеричното християнство е духовна практика, при която ние се вглеждаме в себе си за да видим своите недостатъци и да ги трансформираме.

Вторият нов елемент в християнството е идеята за Второто сътворение. Свети Павел говори за Първото и Второто сътворение. Първото сътворение е светът, който е сътворен от Бог-Отец можем да добавим и Богът – Майка. Този стар свят вече се дезинтегрира. Сега е необходимо ново сътворение. Това е, което сега носи Христос – Ново небе и Нова земя. Те могат да бъдат сътворени само с помощта на човешките същества, развили у себе си силата на любовта. Тя е всъщност основният трансформатор на сътворението. Любовта у човека е творецът на Новото небе и земя. Това вече не е светът на Бог-Отец, това вече е светът на Сина, на Христос.

Тази е другата основна разлика между традиционните духовни практики и християнските духовни практики. Традиционните духовни практики се стремят да преживеят Сътворението на Бог-Отец. Tе се стремят да преживеят космическото единство с него,



Тагове:   дух,   българи,   кундалини,   притчи,   чакри,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pandor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1029597
Постинги: 329
Коментари: 149
Гласове: 281
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031